Творчески портрет на Ангел Чортов - Ангар

                ТВОРЧЕСКИ ПОРТРЕТ НА АНГЕЛ ЧОРТОВ – АНГАР – ПОЕТЪТ НА ОНЕПРАВДАНИТЕ   И  СТРАДАЩИТЕ

                В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. За да създадеш и да оставиш нещо след себе си,   редно е да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов–Ангар е именно от тези хора: направил е 10   книги, някои от които са на професионална (авиационна) тематика, а други с лирика, патриотични поеми („Поеми за   Априлското въстание”, „Пред олтара на Свободата” – за руско-турската война, „Мисли пред деня на победата” – за   победата над фашизма и „Поколения”), стихотворения за деца, хумор и сатира и др.
                В творчеството си Ангар има много богат речников състав, много овладяна техника на стиха и естествени,   сочни рими, широк диапазон на тематичния кръг – детски, интимни, социални, философски, граждански и еротични   навеи.

               Към стиховете си той се отнася сериозно. Силен и своеобразен поет е. Ангар просто е автор на мъжка   литература – поет, който владее и небето, и земята! Той присъства с цялата си мъжественост в поезията и това е много   важно.

                В стихотворенията за деца „Спи, щастливо таралежче”, дава характеристика на животните, такива, каквито са   в действителност. Стихотворенията са сладки. От децата ще се възприемат с желание, ще ги прочетат и придобият   впечатления от средата, в която живеят, с какво се хранят и какво обичат. В тези си стихове е открил ключа към   сърцето на децата. От тях те ще се учат на доброта и благородство.
                Поезията на Ангар е откърмена от народното творчество. В стихотворението му „Цветето Ангар”, „От мъка   ще се пропия”, „Ох, другари, знаете ли вие...” и др. откривам битови елементи, в тях се чувства българският фолклор.   Силата на тези творби е в богатствата на чувствата.

                Поетът непрекъснато търси радост и светлина. В стихотворението „До колко е дълбока любовта ни” –   „Избухна болката ми, изгори ме – направи ме на хладна, сива пепел. Избухна болката ми, умъртви ме – ни знания, ни   мъдрост ме спасиха” е намерен най-подходящият поетичен образ, разтърсващ силните чувства. Това е една страстна,   задъхваща изповед.

                В стихотворението „Русалка” – „в долината на нейната гръд, моят сън сред цветя се извива”, Ангар си служи   с прекрасни метафори, сравнения, епитети.

                Ангел Чортов–Ангар създава поезия, която е отражение на живота. В нея е излял собственото си сърце.   Много чувствителна и впечатляваща натура е; той е разкъсван от смущаващи въпроси и не може да се освободи от   тях;  непрекъснато се люлее между вярата, надеждата и безверието. Наистина, много сложен е душевният му мир.

                Той е угнетен, защото все повече разбира, че не може да осъществи мечтите си за щастие, угнетява го   действителността. В стихотворението „Спри пред мен, сърничке тънконога” си служи с чудни сравнения, взети от   живота и природата. Макар че в него преобладава тъгата, общият тон е жизнерадостен  – „Като образ на доброто чудо,   ти пред моето лице изгря, да ми върнеш вярата в доброто, да ми вдъхнеш смелост за борба.” За него сърничката е   олицетворение на доброто, вещае спокойствие и радост.
                В поезията на Ангар има много прилагателни „Есен моя, златокоса, хубава, тъжна есен, тиха и   замислена!”  („Есен моя, моя златна есен“).

                Много от стихотворенията му са с богат и словоохотлив език. Ангар е много наблюдателен. Има фино   хумористично око. Умее да създава напрежение. Читателят е предизвикан да следи и бърза да види какво ще се случи;   не може да разбере на каква динена кора ще го подхлъзне. И не само да следи какво ще стане, а и как ще стане; това е   интересното – Ангар не обяснява само какво, а и как, и от там се определя характерът на героя. Понятието как, а не   какво, е най-оригиналното при него – как го реализират, как го преживяват героите му. Това го постига най-вече чрез   композицията. Поемите му „Премърцук”, „Кметът на маймунци”, „Пандемия”, „Поповата щерка” и други съдържат   здрав, уникален хумор. Те са галерия от герои. За тях поетът е писал: „И ще ги чете народът, и ще се тресе от смях! Та   нали частица моя от душата ми е в тях!...”

                За да разберем истинския Ангар, не може да не се спрем на стихотворенията му с патриотичен и социален   патос.

                В „Поема за Априлскотото въстание” Ангар рисува редица картини от народния бит, от сраженията на   борците и жестокостите при потушаването на въстанието. „Семето на Свободата! Него кой ли го пося? Левски вредом   го разнесе, при Бенковски разцъфтя”, „А Бенковски като хала, като храбър силен лъв, винаги е бил начело”… Самият   факт, че разработва тази тема, че с такъв възторг възпява образите на Левски, Бенковски и народа, е доказателство за   неговия патриотизъм. „Във полетата догарят изгорелите селца, като цъфнали божури, като стъпкани сърца”. Каква   художествена картина само!

                С не по-малко художествена сила в поемата „Пред олтара на Свободата” е изразено преклонението пред   героизма на народа: „Как безстрашно през страшното във атака вървяхме! Как ще кажа на мъртвите, че не   успяхме.”, „за да се върне враг безброен, достатъчни са две неща – Балкан – и няколко героя”, „И от пламтящата   жарава възкръсва нашата държава!” Поетът намира различни форми, за да изрази любовта си към Отечеството.

 В поемата на Ангар любовта към Русия е отразена като дълбоко чувство, което се предава от поколение на поколение:   „А Русия изправя могъща снага, да помогне на своите братя” („Пред олтара на Свободата“).
                 Тези поеми, както и останалите му поеми „Мисли пред деня на победата” и „Поколения”, са принос за   нашето родолюбиво възпитание, най-вече за младото поколение, за да видят те, техните деди за какво са давали живота си. Имат голяма стойност, ще изиграят своята роля за по-нататък.

                Ако Пенчо Славейков нарича родината „опак край”, то Ангар я нарича „Шибана държава”. Той живее със своите спомени за хубавите моменти от миналото и ненавижда своята съвременност, дребнавостите, егоизма, подлостта и беззаконията. Бори се срещу недъзите на своята съвременност „Ти с жалки долари да се сдобиеш, не тръгна ли невинни да убиваш” („Ще се изселя някъде в балкана“).
                В стихосбирката „Шибана държава” той заема гражданска позиция. Стихотворенията имат характера на басни и това е едно от най-високите му постижения, защото употребява изразни средства от алегория през хипербола до гротеска.

                С мерената реч си служи добре, има подтекстове в творчеството, има пълен ритъм, заема ясна позиция –   отношения към държавата, социален и граждански патос. Толкова много стихотворения, толкова са различни нещата,   никъде не се повтаря, а се потвърждава едно – жалката действителност. В стихотворението „Мравката върви и си   хортува” говори за мравката, а написаното всъщност се отнася за хората:  „ – Мравке, скоро пак ще се гласува! – Казах   ви не ме интересува.” Всяко едно стихотворение е една сламчица, която прави купа сено. Заключителните думи в края   на стихосбирката му са: „Престъпната шайка не знае пощада. Но ако триумфа им с нещо смутих и падна застрелян,   най-висша награда чрез теб съм заслужил, мой яростен стих!”

                Неговата поезия е точно за онеправданите и страдащите. Той е изградил своя светоглед и с него върви по   света.

                Б.а. 24.04.2008 г., КДК, Ловеч, Творческа среща с Ангел Чортов – (Ангар).

Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.