Все повече възвръщах нормалното си състояние.

Смъртта…

Ами неминуемо ще се срещнем. Сега е дошла… Не е навреме – тя никога не идва навреме, винаги избързва. Дори при столетниците. Обаче – заявява, че няма да ме прибере. Защо да лъже? Не печели нищо. А пък твърдението, че се забавлява от изучаването на хората… Възможно. Даже изглежда реално.

Защо аз? Вечен въпрос. И за хубаво, и за лошо. Но и с вечен отговор. Защото!

Всеки от нас е различен. Един с разума и познанията си, друг с природната простотия и самовлюбеност. Можеш много да научиш и от единия, и от другия.

Първият те води из знания, умения, мислене, каквито търсиш. Вторият ти показва положителното чрез контрастта с отрицателното. Възприемаш него и света му със знак за отрицание – не повтаряй…

Отрицателен опит няма. Всичко научено е път. Път към опит за самоусъвършенстване. Е, няма как да станеш съвършен. Дори заради простата липса на бъдеще – след като си постигнал съвършенството, лягай и мри. Всичко по-сетнешно е излишно.

Прасето расте на месо до един момент. После трупа сланина. Вкусна, полезна, но не за него.

А Смъртта…

- И, все пак – казах внимателно – Сложно ми се вижда. Ти, сетне някакви други…

- Уважаваме хорските заблуди – каза тя, гледайки ме внимателно – Смятат, че след края им идва друго начало. Чиито вестители са ангели или дяволи, демони, духове…

- Демони?

- Не забравяй – само част от хората са християни, мюсюлмани, индуисти, шинтоисти… Има и вярващи в духове, в божества. И всички очакват същества от своята вяра. Е, изпращат им ги…

- Кой ги изпраща?

- Той…

Той…

- Не, казах ти – нашият свят е огромен и единен. Вие си вярвайте във вашите видения, при нас е друго. Как мислиш – един Бог живее заедно с друг Бог? Бог е един. Не зная къде е, не го виждам често, прибирам всякакви вярващи в различните му образи. И уважавам виденията и надеждите им…

- А Рай? Ад?

- При нас всичко е справедливо. Ти си скептик и ще разбереш. Как си представяш два Рая един до друг? В единия са душите на загиналите срещу поклониците на другия Бог, във втория – поклониците на същия Бог, убивали и преследвали ония другите… Нелогично. Дори смешно и нелепо…

- Тогава?

- Ами има известно разочарование. Всички са на едно място – според живота си. Позволилите да бъдат заблудени и извършилите грехове са заедно. Но в Ада… Греховете не се опрощават, ако са извършени срещу друговерци. Извършени са срещу ближен – значи следва наказание…

- Тогава… Тогава рухва цялата идеологическа наша система?! Борил се някой срещу другите, смятал, че постъпва правилно, че спасява душата си, а…

- Всички са Негови творения. И, разбира се, Той не е създавал неверници или греховни хора. Създал ги е еднакви – сетне всеки сам гради себе си.

- Тоест – вярата и фанатизмът не са Негови?

- Те са просто опит за оправдание и манипулация на непожелалите да търсят и намерят правилния път. За себе си.

/следва/