Все повече възвръщах нормалното си състояние.
Смъртта…
Ами неминуемо ще се срещнем. Сега е дошла… Не е навреме – тя никога не идва навреме, винаги избързва. Дори при столетниците. Обаче – заявява, че няма да ме прибере. Защо да лъже? Не печели нищо. А пък твърдението, че се забавлява от изучаването на хората… Възможно. Даже изглежда реално.
Защо аз? Вечен въпрос. И за хубаво, и за лошо. Но и с вечен отговор. Защото!
Всеки от нас е различен. Един с разума и познанията си, друг с природната простотия и самовлюбеност. Можеш много да научиш и от единия, и от другия.
Първият те води из знания, умения, мислене, каквито търсиш. Вторият ти показва положителното чрез контрастта с отрицателното. Възприемаш него и света му със знак за отрицание – не повтаряй…
Отрицателен опит няма. Всичко научено е път. Път към опит за самоусъвършенстване. Е, няма как да станеш съвършен. Дори заради простата липса на бъдеще – след като си постигнал съвършенството, лягай и мри. Всичко по-сетнешно е излишно.
Прасет ...