Уханно спокойствие
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изречения. Смели желания. Непокорно. Силно. Без граници. А какво показвам външно – спокойствие. Лека заигравка. Дълбочина. В мислите и погледа. Примиреност. Защото... с въздишка – защото сякаш приех, че любовта винаги ме подминава.
Как искам просто някоя да каже: „Желая те, приемам те! Нищо друго не е важно.“ – толкова просто, толкова познато като израз. Толкова обаче, търсено за чувстване. Чувства ми се! Усеща ми се присъствие! Усеща ми се взаимност. Споделя ми се тишина. Отпива ми се вино с пожелание от вдигната наздравица на вперени очи. И въпреки че съм страдал, изживявал, лутал се в измамни дни... Спира ми се пред нечие сърце, прегръща ми се.
И ми се обича, сякаш до сега не съм живял, и ми се отдава, сякаш не съм бил погубван. Просто мечтая за онова спокойствие, онази увереност от уловеното и еднозначно в моето внимание.
Обичам те! И те прибирам в тишината. Там, където доказвам всичко...
https://www.youtube.com/watch?v=pKhfoKOTwZY
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.Д. Всички права запазени
