Уханно спокойствие
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изречения. Смели желания. Непокорно. Силно. Без граници. А какво показвам външно – спокойствие. Лека заигравка. Дълбочина. В мислите и погледа. Примиреност. Защото... с въздишка – защото сякаш приех, че любовта винаги ме подминава.
Как искам просто някоя да каже: „Желая те, приемам те! Нищо друго не е важно.“ – толкова просто, толкова познато като израз. Толкова обаче, търсено за чувстване. Чувства ми се! Усеща ми се присъствие! Усеща ми се взаимност. Споделя ми се тишина. Отпива ми се вино с пожелание от вдигната наздравица на вперени очи. И въпреки че съм страдал, изживявал, лутал се в измамни дни... Спира ми се пред нечие сърце, прегръща ми се.
И ми се обича, сякаш до сега не съм живял, и ми се отдава, сякаш не съм бил погубван. Просто мечтая за онова спокойствие, онази увереност от уловеното и еднозначно в моето внимание.
Обичам те! И те прибирам в тишината. Там, където доказвам всичко...
https://www.youtube.com/watch?v=pKhfoKOTwZY
© А.Д. All rights reserved.
Свързани произведения
ако знаех, че мислиш за мен,
ако знаех, че си ми го показвал,
всяка нощ и всеки ден.
Щях за теб да постеля пътека, ...
Comments
-
Благодаря Ви за присъствието и думите!
Продължаваме напред! -
Употребата на остатъци от дателен падеж, съчетан с глагол (прави ми се, на мене) придава една архаичност на езика. Би звучало по-пластично, според мен, ако се намалят до минимум кратките изречения, особено тези с по една-две думи. Според мен, подобни изречения дразнят. А в този текст подобно дразнене е в противоречие с идеята. Аз лично харесвам простите изречения, в съответстващото граматическо време. За съжаление, астрономическото време не винаги е достатъчно, за да се доогледа текстът за пропуски и грешки.
-
Сега, просто някой трябва да усети изповедта на лирическия
Емоционални редове. Поздрав! -
Калейдоскоп! И аз надникнах в красотата.
-
Хубаво е!
-
Имаше едно време, когато бях дете едни такива играчки- бинокли, като погледнеш през тях едни топченица(ако помня правилно) рисуваха цветни картинки срещу светлината. Като чета скачени творби пълни с емоционален заряд се чувствам точно така, гледаща всеки път красотата на различните картини. Тук ни потапяш в един трепет и жажда за най- красивото на което сме способни в човешката си вселена. Поздрави, Аделина!
-
Толкова е чисто и искрено, с насечен от жаждата дъх и привлича чувства! но
Дано любовта се стовари върху теб с цялото очарование на безумието си, Ади! -
Началото... , а и не само много ми хареса. Поздравления, Ади!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изречения. Смели желания. Непокорно. Силно. Без граници