Сякаш нагазвате в тихи утринни треви, изтръпнали под хладната милувка на росата, толкова нежни и прозрачни, че всяко докосване може да взриви покоя. Не смеете да дишате, за да не развалите магията, да не разбудите света и ако може – да останете потопени в блаженството на тази картина. Това е усещането, което ще ви споходи, когато прочетете стиховете на Деница – фина и плаха, ефирна и деликатна и същевременно категорична; ранима и крехка, но отстояваща себе си. С безкрайно точната ръка на художник и изключителен усет към красивото и непреходното, с тръпчив привкус на боровинково сладко, тя успява да ви накара да спрете и да се изпълните с наслада – от взривените чувства и нарисуваните картини, от посланията, които ненатрапчиво стигат читателя и дълго остават в него.
Удоволствието от хубавата книга е едно от малкото, които останаха неприкосновени в динамичното ни време. Приятел поет ми сподели:
– В пространството има много поетични текстове, но малко поезия.
Поезия, която извира отвътре, ...