Sep 24, 2022, 11:48 AM

В една уютна къща от любов

950 3 15
1 min reading

 

Сякаш нагазвате в тихи утринни треви, изтръпнали под хладната милувка на росата, толкова нежни и прозрачни, че всяко докосване може да взриви покоя. Не смеете да дишате, за да не развалите магията, да не разбудите света и ако може – да останете потопени в блаженството на тази картина. Това е усещането, което ще ви споходи, когато прочетете стиховете на Деница – фина и плаха, ефирна и деликатна и същевременно категорична; ранима и крехка, но отстояваща себе си. С безкрайно точната ръка на художник и изключителен усет към красивото и непреходното, с тръпчив привкус на боровинково сладко, тя успява да ви накара да спрете и да се изпълните с наслада – от взривените чувства и нарисуваните картини, от посланията, които ненатрапчиво стигат читателя и дълго остават в него.
Удоволствието от хубавата книга е едно от малкото, които останаха неприкосновени в динамичното ни време. Приятел поет ми сподели:
– В пространството има много поетични текстове, но малко поезия.
Поезия, която извира отвътре, събужда те посред нощ и не те оставя, докато не се потопиш докрай в дълбините ѝ. Поезията не признава кръпките – личи си отдалече, когато е съшивана с бели конци. Римуваният текст не означава непременно поезия, но истинската блести като диамант и носи чара и стипчивия вкус на непознат свят, в нея се виза като в планински ручей, който засища жаждата и осмисля усилието.
Майсторството на Деница е в улавянето на тънките нюанси тъга, разкъсаните душевни нишки в общуването и отдалечаването ни един от друг, в търсенето на любовта, която безвъзвратно губим, в опита да се върнем на пътя и да намерим посоката към другия. Прозрението, че светът е любов и няма друг начин да оцелееш, освен ако не обичаш – толкова естествено и възможно, че любовта спасява и лекува, идва без завоалирани фрази и натруфени изразил
Женската поезия е особена материя, твърде често авторките се опитват да се впишат в образа на жената вамп и да се опълчат срещу природата си и порядките. Но в поезията на Деница жената е така истинска, неподправена и лирична, обичаща и жертвоготовна, че няма как да не се влюбите в нея.
Оставям читателя в добри ръце, при стихове, които няма да го подведат, няма да го измъчват с двусмислие и носят само наслада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...