19.03.2019 г., 22:39 ч.

В горичката 

  Проза » Разкази
338 5 14
7 мин за четене

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Любомире, Мария, Станислава.
  • Прекрасен!
    "Тези хора – непознати един на друг, общуваха край огньовете на своето несъвършенство и танцуваха живота си свободни, безименни, интимни и дружелюбни – такива, каквито не можеха да бъдат извън гората"
  • Водиш читателя към умозрения и желание да излезе извън рамките на ежедневната въртележка. Усетът ти към детайлите прави разказите ти по-цветни и своеобразни. Хубаво и замислящо е при теб!
  • Твоите разкази са прозрения.Чета с голям интерес.Харесват ми детайлите.
  • Благодаря, Костадине.
  • Обичам понякога да се срещам с горските хора,даже като се замисля доста често.Както винаги написаното от теб Влади замисля.Поздрав.
  • Благодаря, Силве.
  • Човек като изскочи извън себе си и го стегне вратовръзката, започва да се обажда повика на дивака. Като изключим отпадъците, възхищавам се на хора, които намират равновесието в живота сред природата и се стремя към същия. Разказа е страхотен и не ми стигна.
    Може би очаквах героят повече да се развихри и да му изскочи някоя мечка или пък да го настигне дъжд и той да се скрие в някоя пещера с прилепи, да му падне батерията и да се изгуби в гората , не знам. Обичам да те чета.
    Поздрави.
  • Благодаря, Мариана, Лидия.
  • Понякога така ни се иска да разчупим всекидневието. Хубава разказ.
  • Всеки има нужда от бягство, понякога. Много хубава история.
  • Благодаря, Райна, Стойчо.
  • Горските хора съществуват!😃
  • УникАлен си. Всеки път, те чета с възхита и идеята, и внушението, и изразните средства.... Уникален!
Предложения
: ??:??