В пустинята

              Седя на бара и пия. Отново съм пиян. Държа в ръцете си дневника на моята любима. Откраднах го преди време и той се превърна в моя убиец. Сега само пия и чета, чета... Наслаждавам се на дневника, който разбива сърцето ми на парчета. Мисля си, че се изгубих в пустинята на собствената си заблуда. Аз съм този, който я обича безумно, а тя е тази, която не ме желае и въобще не ме обича. Чета...   

             "След години бродене в света на любовта открих истината за нея. Срещнах се очи в очи с тази приказна фея Любов и тя ми сподели, че въпреки болката, която я раздира, е безумно щастлива и не иска да се разделя с нея. В моята болна фантазията тази фея стоеше усмихната сред пустите пясъци и държеше едно влюбено сърце. От ръцете ù капеше кръв, но тя изглеждаше твърда и непоколебима. Разполови сърцето и хвърли двете му половинки далеч от себе си. Те паднаха със зловеща сила върху нажежения пясък, запалиха се и изгоряха. Феята ми каза, че това е моето сърце, на което му предстои тази зла участ. Отвори алените си устни и изрече още, че любовта боли и е като облак, носещ много сълзи във влюбените ми очи. Бях твърде млада, не ме болеше и не ми се плачеше. Реших да слушам сърцето си, а то ми говореше „Когато Любовта те погледне в очите, ще разбереш, аз ще ти подскажа и тогава я вземи веднага, стисни я здраво, скрий я тук при мен, за да бъдеш щастлива”.

Бяхме много хора, седнали на една маса в ресторант. Аз говорех с всички, смеех се, животът беше чудесен. Точно срещу мен седеше едно момче, на което не обръщах никакво внимание. Забавлявах се с останалите, а той беше невидим за мен. Тогава се случи нещо, което промени живота ми. Той съвсем случайно поиска от мен пакетче захар. Аз имах достатъчно и взех едно, за да му го дам. Тогава той каза „Подай ми го под масата”. Учудих се, но протегнах ръка под масата и потърсих неговата. Той докосна ръката ми, погали я и си взе пакетчето захар много бавно, като ме гледаше право в очите. В този миг изчезнаха всички хора около мен. Светът се разтвори и аз погледнах Любовта в очите. Направо не можех да повярвам, че това се случва. Само той бе пред очите ми. Тогава нещо бодна сърцето ми и то ми подсказа, както ми бе обещало, че това е самата тя – прекрасната Любов.

Аз се влюбих на мига в човека срещу мен. От тогава нататък животът ми се осмисляше единствено когато бях с него. Прекарвахме много време заедно. Обичахме се лудо. Живеехме един за друг. Аз имах непрестанна нужда от него. Не можех да дишам без него. Много късно разбрах една важна истина „Когато човек обича някого, не трябва да го задушава с постоянното си присъствие. Трябва да остави нещата малко по-раздалечени и всеки да запази идентичността си, за да не се изгуби в света на любовта.”

Тази любов беше точно такава, каквато ми я представи феята. Донесе ми най-невероятните мигове, най-сладката болка и най-горещите сълзи.

Разбрах също и това, че „Когато онова особено птиче, носещо късмет и щастие, ми кацне на рамото, не трябва да го пускам да отлети. Трябва да го погаля, да му се порадвам и да си взема от него полагащото ми се щастие. Щом е кацнало на моето рамо, значи е избрало мен. После трябва да пусна птичето да отлети свободно. Вероятността то да се върне обратно при мен е голяма, защото свободата дава свобода да се връщаш винаги там, където си се почувствал свободен.” "