В тунела
В ТУНЕЛА
Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.
- Но вие говорите френски!
- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.
Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне от два месеца. Но черното му отиваше. Еле па сивото.
- За къде пътувате? – попита го любопитната лейди, която говореше вълшебен френски и беше грозна.
- Вие сте красавица! – отговори шопъг и се усмихна. Хигиената на зъбите беше добила давност, отвъд която зъболекарите просто вдигат рамене.
Тя се съгласи и посочи брат си. Той стоеше до нея и дремеше. Май беше заспал.
Влязоха в тунел.
След секса двама се опознаха.
- Ама вие изобщо не говорите белгийски!
- Да, натюлермо. Бонжур.
- И закъде пътувате? – Красавицата имаше огромен ханш, но иначе всичко в нея беше по-голямо и закръглено.
- Не пътувам, госпожо. Връщам се.
На гара Костенец или Земен, все едно, нямаше много хора. Един циганин слезе и изглеждаше зле, защото не беше окрал нищо. Нямаше политици, нито пък министър-председатели по това време. Една ефирна и блестяща сребърна лента на стар и бездомен паяк стоеше между стрелките на гаровия часовник – той не работеше отдавна и никой не режеше такива ленти, защото времето на паяжините не се брои, застой е то. Беше около пет следобед, време за чай или за качамак с айрян.
- И така ли ще се разделим? Просто така ли? Все едно нищо не е станало? – Любопитната лейди вече изглеждаше разочарована от тоя шоп, който се представяше за белгиец, а не знаеше добре дори български като нормален европеец.
- Ама ти говориш баш като българка!
- И аз се връщам, тъпанар такъв. Дано не си мислиш, че само ти скиташ из София за пари! – изсъска красавицата и свали прическата си, ноктите и веждите.
- Касандра! Не те познах.
Касандра беше местната. Всички я уважаваха, защото беше обща и я пазеха да не погине.
- Как ще ме познаеш? Аз съм винаги различна!
Така беше.
Ама как не я позна в ъгъла на кушета поне? Тъмно беше, ама чак пък.
- Между другото – рече Касандра, - белгиецо, просто да знаеш. Вие с брат ми имате вземане-даване нещо. Така ми се струва. Все пак беше в тунела.
Белгиецът се вгледа в обувките си. Там нямаше да види нищо друго, освен тях самите. И така беше най-добре. Те ще го водят, тези вечни, стари, прогнили и сиви чепици, а той няма да гледа настрани. Тъжен беше и безпомощен. Срам го беше и си тръгна без да каже нещо. Шопите не обичат да говорят, когато ги е срам. Дори на френски.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
Касандра ли? А не бе, лажем те да се смееш!
