В ТУНЕЛА

Преобладаващата в него чувственост се стече от носа му в черно-сиво и той заговори на белгийски, за да прикрие натюрела си.

- Но вие говорите френски!

- Разбира се, мадам. Аз съм шоп.

Шопът не си беше скубал и мил носа от две седмици, а другата част от тялото, което съпровождаше носа – поне от два месеца. Но черното му отиваше. Еле па сивото.

- За къде пътувате? – попита го любопитната лейди, която говореше вълшебен френски и беше грозна.

- Вие сте красавица! – отговори шопъг и се усмихна. Хигиената на зъбите беше добила давност, отвъд която зъболекарите просто вдигат рамене.

Тя се съгласи и посочи брат си. Той стоеше до нея и дремеше. Май беше заспал.

Влязоха в тунел.

След секса двама се опознаха.

- Ама вие изобщо не говорите белгийски!

- Да, натюлермо. Бонжур.

- И закъде пътувате? – Красавицата имаше огромен ханш, но иначе всичко в нея беше по-голямо и закръглено.

- Не пътувам, госпожо. Връщам се.

На гара Костенец или Земен, все едно, нямаше много хора. Един циганин слезе и изглеждаше зле, защото не беше окрал нищо. Нямаше политици, нито пък министър-председатели по това време. Една ефирна и блестяща сребърна лента на стар и бездомен паяк стоеше между стрелките на гаровия часовник – той не работеше отдавна и никой не режеше такива ленти, защото времето на паяжините не се брои, застой е то.  Беше около пет следобед, време за чай или за качамак с айрян.

- И така ли ще се разделим? Просто така ли? Все едно нищо не е станало? – Любопитната лейди вече изглеждаше разочарована от тоя шоп, който се представяше за белгиец, а не знаеше добре дори български като нормален европеец.

- Ама ти говориш баш като българка!

- И аз се връщам, тъпанар такъв. Дано не си мислиш, че само ти скиташ из София за пари! – изсъска красавицата и свали прическата си, ноктите и веждите.

- Касандра! Не те познах.

Касандра беше местната. Всички я уважаваха, защото беше обща и я пазеха да не погине.

- Как ще ме познаеш? Аз съм винаги различна!

Така беше.

Ама как не я позна в ъгъла на кушета поне? Тъмно беше, ама чак пък.

- Между другото – рече Касандра, - белгиецо, просто да знаеш. Вие с брат ми имате вземане-даване нещо. Така ми се струва. Все пак беше в тунела.

Белгиецът се вгледа в обувките си. Там нямаше да види нищо друго, освен тях самите. И така беше най-добре. Те ще го водят, тези вечни, стари, прогнили и сиви чепици, а той няма да гледа настрани. Тъжен беше и безпомощен. Срам го беше и си тръгна без да каже нещо. Шопите не обичат да говорят, когато ги е срам. Дори на френски.