27.11.2021 г., 14:36

Важно е

744 1 3

 

    Всеки да си гледа своите малки проблеми и да се старае да си ги решава. Но през това време да се грижи най-много за духовното си спасение. Това ще има смисъл за вечността на душата му.

    Как да стане това ли? Като спазва Божите изисквания за взаимоотношения, на първо място с Бога и след това с близките си, с хората, с които Бог благоволява да го срещне през земния му живот, т.е. да се стараем да живеем като истински християни.

    Когато се възмущаваме от недъзите на социализма, ето, той бе сменен от друг строй.

Е, и всичко ли е о̛ кей ?  Оказва се, че сега има други проблеми и то не малко и не за пренебрегване.

    Така, че каквото е писано да се случи, ще се случи. И като не можем да предотвратим глобалните световни проблеми, поне да се опитваме да контролираме своите.

     Важно е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Anastasia Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най кратката конституция :" Не прави това , което не искаш на теб да ти направя!" е в основата всички нравоучения, религии и учения познати и непознати ! Вселената си следва своя вечен път.....
  • Владимир, няма да коментирам творбата,... ти даваш отговор на това,... повечето хора мразят социализма без да го познават,... може би защото сега това е модерно...
  • Хм. Да, това е важно. Вечността на душата... е в една целувка. Или ругатня. Нищо повече. Социализмът няма нищо общо - повечето хора го мразят без да го познават, както обичат да мразят тези, които не ги обичат или не ги харесват. Социализмът победи и в САЩ, и в Англия, и във Франция.В Нидерландия, Дания и Норвегия живеят в комунизъм. Във Финландия - почти. А Ницше казва, че човек може да промени съдбата си. Като контролира своя характер. Дълбока тема. Поздравления за написаното!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...