8.10.2015 г., 21:24 ч.

Вдъхновение 

  Проза » Хумористична
530 0 1
3 мин за четене

  „Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна мина времето, в което това бяха дни за чистене, пране и други домакински работи. Мина и времето, в което това бяха дни за Витоша, Стара планина или южния парк. Сега обикновено си ходя на село и изобщо не се срамувам от това дет някои му казват „провинциализъм“. До такава степен обожавам да ходя там, че почти не пропускам събота и неделя. Ако работите работа, в която трябва да използвате главата си, селският труд е добре дошъл. Вярно, че старият хъш е малко чепат характер, но пък от друга страна всеки уикенд ме изненадва с нещо.
  Ето вчера например обрахме всичко останало от чушките. Майка ми наскуба малко моркови и целина и с баща ми цял следобед правиха мариновани чушки по свищовска рецепта. Аз се хванах да изскубя всичко останало от пипера и доматите. Старият хъш от своя страна беше заредил казана с материал от круши и нетърпелив се въртеше около него. Денят беше топъл и хубав. Чувах кълвач да чука по големия орех и лекия шепот на липата. Теглих си колчетата от доматите и ги складирах на една страна а пипера на друга. (Пенка – нашто магаре, просто го обожава.) Имах си даже и кофичка, в която слагах останалите тук-там и вече изгнилите доматки, за да ги хвърля после на кокошките. По едно време вдигнах глава, за да изправя кръста и гледам стареца вече прави генерални приготовления. Наредил до себе си чаша, фуния, спиртомер и тензух, миеше шишета на чешмата за да са му в готовност. Видях обаче, че дали привлечени от суетенето или просто по навик, котките се мотаха из краката му. Той също ги видя. Обърна към тях и срита едната, като викна: „Шш..пъс ма. Ту... начи... се у краката ми..!“ После се обърна и посегна към спиртомера. Точно тогава забеляза едно от малките котета, задремало до пънчето, на което седеше да подклажда огъня. Наведе се, задърпа го за ухото и му се скара: „А ти бе... що спиш?“ Котето го изгледа едновременно сънено и сърдито. Тръгнах на там с намерението да го спра, ако закачките му с животното загрубеят. Той обаче се наведе, взе го на ръце и започна да му се радва. След секунда видях котето във въздуха, а старецът го подхвърляше и му викаше:

„Пис, пис, Писано.
Събуди се по-рано,
че мишките се канят
тебе жива да хванат.

Ноктите ти да изпилят,
зъбите ти да извадят.
Кожата да ти одерат!“

  По-късно на автобусната спирка леля ми С. се опита да убеди чичо ми Г., че пиенето не води до добър край. До колкото познавам Г. съм напълно съгласен с нея, от друга страна обаче за първи път чух дядо ми да рецитира. 

 

© Ярослав Митков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??