8.10.2015 г., 21:24

Вдъхновение

837 0 1
2 мин за четене

  „Човек трябва да умее да слуша и да гледа, ако иска да се радва на живота.“ Знам, че звучи банално. Мисля, че второто зрение и третото ухо не винаги е достатъчно. Човек трябва да е и в добро разположение на духа, ако иска да се усмихва и да се радва пълноценно. За мен това са почивните дни. Отдавна мина времето, в което това бяха дни за чистене, пране и други домакински работи. Мина и времето, в което това бяха дни за Витоша, Стара планина или южния парк. Сега обикновено си ходя на село и изобщо не се срамувам от това дет някои му казват „провинциализъм“. До такава степен обожавам да ходя там, че почти не пропускам събота и неделя. Ако работите работа, в която трябва да използвате главата си, селският труд е добре дошъл. Вярно, че старият хъш е малко чепат характер, но пък от друга страна всеки уикенд ме изненадва с нещо.
  Ето вчера например обрахме всичко останало от чушките. Майка ми наскуба малко моркови и целина и с баща ми цял следобед правиха мариновани чушки по свищовска рецепта. Аз се хванах да изскубя всичко останало от пипера и доматите. Старият хъш от своя страна беше заредил казана с материал от круши и нетърпелив се въртеше около него. Денят беше топъл и хубав. Чувах кълвач да чука по големия орех и лекия шепот на липата. Теглих си колчетата от доматите и ги складирах на една страна а пипера на друга. (Пенка – нашто магаре, просто го обожава.) Имах си даже и кофичка, в която слагах останалите тук-там и вече изгнилите доматки, за да ги хвърля после на кокошките. По едно време вдигнах глава, за да изправя кръста и гледам стареца вече прави генерални приготовления. Наредил до себе си чаша, фуния, спиртомер и тензух, миеше шишета на чешмата за да са му в готовност. Видях обаче, че дали привлечени от суетенето или просто по навик, котките се мотаха из краката му. Той също ги видя. Обърна към тях и срита едната, като викна: „Шш..пъс ма. Ту... начи... се у краката ми..!“ После се обърна и посегна към спиртомера. Точно тогава забеляза едно от малките котета, задремало до пънчето, на което седеше да подклажда огъня. Наведе се, задърпа го за ухото и му се скара: „А ти бе... що спиш?“ Котето го изгледа едновременно сънено и сърдито. Тръгнах на там с намерението да го спра, ако закачките му с животното загрубеят. Той обаче се наведе, взе го на ръце и започна да му се радва. След секунда видях котето във въздуха, а старецът го подхвърляше и му викаше:

„Пис, пис, Писано.
Събуди се по-рано,
че мишките се канят
тебе жива да хванат.

Ноктите ти да изпилят,
зъбите ти да извадят.
Кожата да ти одерат!“

  По-късно на автобусната спирка леля ми С. се опита да убеди чичо ми Г., че пиенето не води до добър край. До колкото познавам Г. съм напълно съгласен с нея, от друга страна обаче за първи път чух дядо ми да рецитира. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ярослав Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...