– Не мисля, че те краде така.

Седим в малък ресторант и вечеряме. Преснимам съвестно документите вече четири месеца и коректно си получавам парите за тази работа. Тази вечер нося документите лично, поканил ме е на гости в Банско. Частна вила и купон в камерен състав. Правим нещо като ранна вечеря преди да тръгнем натам. От случката във Виена се виждаме на около две, три седмици. Аз се оправдавам с командировки, той с бизнес.

Борил ме поглежда (когато се запознахме името ме изненада и помислих, че не съм чула добре „Борис?“ - попитах, „Борил, с л. Майка ми беше учителка по история“ - беше ми се усмихнал той.)

– Защо мислиш така?

– Защото не разбира от счетоводство, за да си играе с цифрите. А едва ли би намесил друг човек в това. Не и при шеф като теб. Разбира от производство и сигурно те краде оттам.

– А ти от какво разбираш? - намига ми.

– От привличане на клиенти – засмивам се. - Мога да убедя всеки за всичко - и в този момент ми светва.

Борил ме поглежда:

– Какво се сети?

– Как те краде.

– Как?

Облягам се назад на стола и се усмихвам мило:

– Ако се окажа права, какво ще получа?

Той също ми се усмихва:

– Какво искаш?

– Не знам. Колко те е ужилил досега?

Мъжа свива рамене:

– Пренебрежително малко. Въпроса не е в сумата, а в постъпката.

– Е, щом е така... Смятах да искам процент, но по-добре да си получавам 900 кинта за преснимането – правя невинна физиономия.

Той се навежда към мен.

– Знам, че ти обещах мястото му, ако го разкарам, но няма да се справиш. Нямаш такъв опит. Това е сериозна работа, не се учи за ден или два. А мен ме интересува да вадя пари. Не искам да ми се сърдиш, казвам си нещата едно към едно. Ако наистина си познала, ще ти дам 5 хилки, да купиш нещо хубаво на детето.

– Е, може и да съм сгрешила. Като се замисля, сигурно е така. За 5 бона, убедена съм че съм сгрешила...

Плъзва пръст по ръката ми нагоре.

– Знам, че си падаш по игричките, миличка. Но не всички игрички са приятни и безопасни както тези в леглото.

Погледа му се е променил, макар все още да се усмихва. Докосвам го над бицепса.

– Какво имаше на заличената татуировка, бодлива тел ли?

Усмихва ми се чаровно и се навежда към ухото ми:

– Аз съм този който еб*, миличка. И в прекия и в преносния смисъл. Никой, който се е опитал да опъне мен, не е свършил добре. Не го забравяй. Харесваш ми и не искам да ти го напомням.

Допирам главата си до неговата.

– Шест месеца. Пускаш ме за толкова и ако не се справя ме изхвърляш. И при най-добро желание, не мога да те банкрутирам за шест месеца. Колкото до другото, спокойно, ясно ми е че аз съм отдолу.

– Ясно ти е, а – слага ръка на коляното ми под масата – ще видим колко ти е ясно. Как бърка в меда?

– Има една история от щатите от преди много години. Един собственик на магазин бил убеден, че го крадат и наел детектив да следи продавачите. След една седмица детектива му казал: „Нищо нередно не открих. Всички пари се маркират на трите ви касови апарати.“ Собственика го погледнал изумено: „Как три?! Аз имам само два апарата.“

Борил ме поглежда замислено:

– Краде ме през фирма?

– Според мен, да.

– Доставчик или клиент?

– Аз бих избрала доставчик. При клиент вече се намесват повече хора.

– А стоката, която не пристига? Нали трябва да се заприходи на някого, а нея я няма.

– Мисля, че пристига, но не влиза.

– И как става това? Да няма магическа пръчица.

– Нещо такова. Имате софтуер, с който лъжете нивомерите на данъчните за количеството на горивото, нали?

Борил поклаща отрицателно глава:

– Нямаме, но давай, разказвай.

– Това е, идва цистерна, разтоварва 5 тона и те се отчитат. После малкия прави ала бала и стават 20. Примерно казвам, идея нямам колко взима една цистерна. И ти плащаш 20 и той си гушва парите за 15. Когато трябва да се засече, той пак бута софтуера и излиза, че газа си е в резервоара. Всичко си е чисто. Само едно ми е странно?

– Какво?

– При тези обороти на предприятието, печалбата трябва да е голяма. Защо да си слага главата в торбата за такава кокошкарска работа? Явно обичаш евтина работна ръка. Е, аз съм такава.

Мъжът ме гледа много замислено:

– Колко пари ти трябват?

– За какво говориш – питам озадачено.

– Трябват ти пари, колко и за какво? Заеми, ипотека, комар, какво е? Мъжът ти комарджия ли е? Ако се е забъркал в нещо, ще се погрижа теб да не те закачат.

– Мъжа ми не пуска и тото, нямам ипотека и си плащам заемите. Защо изведнъж реши, че ми трябват пари?

– Защото играеш ва банк. Отчаяна си и искам да знам защо.

– Не съм отчаяна и парите нямат нищо общо. Искам работата, защото знам че мога да се справя.

– Работата не е това, което си мислиш и повярвай ми, не можеш да се справиш. И не, няма да я получиш. За детето ли търсиш пари, за университета?

Облягам се назад и вдигам рамене, след като играта се е провалила, не виждам смисъл да увъртам повече.

– Да.

Борил ме гледа все така замислено.

– Искам да измислиш благовиден предлог и да напуснеш още другата седмица.

Зяпвам го и той вдига ръка да ме прекъсне.

– Ще ти платя неустойката, ще те уредя на по-добра работа и ще продължа да ти давам другите пари както досега. Но искам веднага да напуснеш, за твое добро е. Как разбра за софтуера на нивомера?

– Стига де, знаеш че няма да кажа на никого. Да не съм дете.

– Как разбра, Алекс?

– Предположих. Малкия винаги преди проверки почва да бърника насам-натам, а той мрази компютри.

– И не си ходила с него и той не се е разприказвал случайно в леглото? Ей така от скука... Защото на мен ми се струва, че така е станало.

Отново зяпвам. „Малкия“ е на 60 години, 1.60 и 150 кг. И мога да се обзаложа, че е правил секс за последно някъде преди края на ерата на манифестациите. Борил ме гледа изпитателно, но явно физиономията ми е достатъчно изумена и той ми намига:

– Само питам. Но за напускането съм сериозен, искам да изчезнеш преди да се разхвърчат л__йната. Хайде да ставаме – той прави знак на сервитьора.

Вече не ми се ходи никъде и явно ясно е изписано на лицето ми. Борил изчаква сервитьора да си вземе парите и се навежда към мен:

– Не се цупи. Ако не те харесвах, щях да те пусна на арената и след 30 секунди щеше да си разкъсана от лъвовете. Играта, в която полагаш всички усилия да се набъркаш е много сериозна и не си за нея. Измисляш добра причина и още в понеделник се махаш от работата, за да не чета някоя сутрин в криминалната сводка за теб. Схващаш ли какво ти казвам?

Той е абсолютно сериозен и мен здраво ме хваща шубето.

– Каза, че ще ме защитиш, ако нещо се обърка!

– А според теб какво правя в момента? Просто ме слушай и всичко ще е наред. Хайде, ще закъснеем.

Качваме се в колата, но на мен ми се иска само да се прибера и да се свия в някой тъмен ъгъл. Прав е, забърках се в игра, която не е за мен. Малкия като нищо ще плати на някой да ме очисти, ако разбере че заради мен си губи приятния начин на живот. Не е човек, който ще си загуби съня ако ме гръмне.

Борил се опитва да подхване разговор, но аз отговарям едносрично. Накрая му писва и спира на една отбивка. Извърта се към мен:

– Цяла вечер ли ще се цупиш така?

– Извинявай, че не се радвам, че може да ме убият заради това в което ме забърка.

Той ми се усмихва:

– Ти се забърка сама, миличка. Където има мед, има и жило. Сега просто трябва да ме слушаш и всичко ще е наред.

Почудвам се за малко и после си казвам майната му, вече съм до шия в блатото, какво толкова ще загубя.

– Искам да работя за теб, в моя фирма.

Поклаща глава:

– Не си достатъчно опитна.

– Може би е така, но уча бързо и – потупвам го по крака – никога не забравям кой е отгоре – намигам му и той се засмива:

– Какво предлагаш?

– Ти осигуряваш първите пари, аз върша работата и делим на половина.

Мисли няколко секунди и после пръста му се плъзва по бедрото ми.

– Мнее. 80 за мен и 20 за теб. И активите са си мои.

Поглеждам го и той свива рамене:

– Поемам риск, нещо трябва да го оправдае. Осигурявам ти парите и помагам за първите няколко клиента. Искам печалба около 300 000 и да расте. Една година, или изплуваш или се давиш. Сама, без да ме ангажираш с нищо, но и без да правиш нищо важно през главата ми.

– 300 хиляди?!

– Мдаа. Ще те пусна от високо, да видим дали можеш да летиш. Можеш ли, а... - ръката му шари насам-натам.

– Стига, някой ще ни види.

– В тая тъмница... Само някой бухал. Дай целувка.

Целува ме и после прошепва на ухото ми:

– И миличка, това не е работа, от която може да напуснеш. Не и след като вложа толкова пари. Така че си помисли добре. Тръгне ли влака, слизане няма.

– Нямам никакво намерение да слизам, обичам да се возя.

Да се откажа, как ли пък не. За 60 хил. на година и зъболекар на акули ще стана. Е, поне докато Криси завърши.

– Добре ли си, мамо?

Криси седи на вратата на кухнята и ме гледа изпитателно. Часа е три посред нощ. Бутвам небрежно чашата от кафето към далечния край на масата, вътре има уиски и не искам той да разбере.

-– Да, наспах се и затова станах. Ти защо не спиш?

Той сяда на дивана до мен и ме прегръща през раменете. Висок е с повече от една глава от мен и отдалеч сигурно аз изглеждам като детето.

– Какво става, мамо? Проблеми с бизнеса ли имаш?

– Нямам проблеми, просто остарявам и ми трябва все по-малко сън, това е. Хайде, отивай да спиш, защото утре няма да можеш да станеш.

Той продължава да ме гледа изпитателно, но аз му се усмихвам широко и след още няколко подканяния успявам да го пратя да си легне. Благодаря ти Господи, че все още е малък и успявам да го измамя.

Надигам чашата, алкохолът е единственото напоследък, което ме отпуска за момент и успявам да поспя за час, два. Имам собствен бизнес вече повече от година. Работя като луда и нямам ден без ядове и проблеми. Всичко прилича на някакъв безкраен сървайвър, в който всеки ден трябва да преодоляваш все нови и нови препятствия, за да оцелееш. Да оцелееш до утре, когато всичко започва отново. Работя от 20 годишна и никога не съм минавала през такава месомелачка. Бонуса е, че ми завиждат. Аз съм шефката. Често ми се иска да не съм. Не си го признавам, разбира се. Разправям на всички, колко е готино да работиш за себе си и колко пари вадя. Погледнато отстрани наистина е готино, ходя по скъпи заведения в работно време, на партита след това и на ски през уикенда. Ходя на фитнес и на тенис и навсякъде работя. И никой не ме пита, дали ми се ходи. Както се пееше в една песен „няма не искам, няма недей“. Прекарвам пред компютъра толкова часове, че могат да изследват върху мен вредите от работата с него. Успявам да платя на контрагенти и служители при положение, че допреди 2 минути е нямало и стотинка в касата и въобще дотолкова се специализирам в правенето на невъзможното, че второто ми име трябва да е мистър Сенко. Е, има си и положителни страни. Вече съм равна с по-равните. Седя по маси и се сприятелявам с хора, които преди дори не биха ме погледнали. Движа се в среди, в които никога не съм си и представяла, че ще попадна. И научавам за съществуването на много благинки по белия свят, за които дори не съм предполагала. Харесва ми, много... И ми е трудно, непоносимо трудно. Тоягата и моркова. Моркова и тоягата. И така всеки ден.

Въпреки всички усилия не успявам да достигна заветните 300 хил печалба, но стигам 200 и Борил си признава, че не е очаквал да изкарам и 50 хил. първата година. Така че се класирам за втори кръг.

Малкия загина при катастрофа на пуст път, малко повече от три месеца след разговора ни в колата с Борил. Загубил управление заради несъобразена скорост и излетял в една пропаст. Пожарникарите почти цял ден рязали колата, за да изкарат останките, толкова била смачкана.

Няколко дни след това Борил беше дошъл, за да нагледа инвестицията си. Бях излязла за кафе и когато се върнах го намерих седнал отгоре на края на бюрото ми да разглежда рекламните ни диплянки. Друг път затварях вратата на кабинета, за да говорим, в другата стая работеха четиримата ми офис служители, но този път нямах никакво желание да съм насаме с него. Той обаче стана и я затвори сам.

– Какво ти има? - беше посегнал да ме погали и аз буквално се свих.

– Нищо.

– Тогава защо ме гледаш, сякаш ще те изям?

– Гледам си нормално.

Той пак посегна да ме погали по лицето и аз се свих. Нищо не можех да направя, беше инстинктивно. Борил седна пак на ръба на бюрото.

– Нямам нищо общо с това, което стана с Малкия. Копелето явно е било пияно и се преби сам. Така че се успокой и спри да си фантазираш. Не съм кръстника на мафията и не убивам хора.

Явно не изглеждах много успокоена и той разпери ръце:

– Стига, Алекс. Това да не ти е филм, че да трепа хората. Аз и скапаните кучета, дето лаят пред блока не мога да отровя, камо ли човек. Аз съм учител за бога.

Поглеждам го безкрайно изненадано.

– Какво, даскал по география съм, не вярваш ли? Пет години съм работил това, преди да се захвана с бизнес.

– Ами затвора...

– Какъв затвор, бе жена? Това пък откъде ти хрумна? Ти още малко и талибан ще ме изкараш.

– Ами татуировката, ключалките...

– Каква татуировка, тая заличената ли? Ами бях на 18 и отидохме на рок фестивал в едно селце на морето. Вечерта се напихме като прасета и аз си татуирах „Аз съм вечната черна овца и ще го начукам на света“. На български. Даскал с такъв татус, сещаш се. А ключалки мога да отварям, защото 3 лета бачках поддръжка в един хотел, все губеха ключовете и се научих да отварям без тях. След като се изяснихме, че не съм кръвожаден психопат убиец, може ли да минем важните неща, като това как върви бизнеса например?

Говорим и после той става да си тръгва.

– Колко държави има в света?

Мъжа се обръща и ме поглежда изненадано:

– Какво?

– Колко държави има в света? Каза, че си учител по география?

Усмихва ми се и вдига рамене:

– Не си спомням вече, отдавна беше.

– Излъга ме за всичко, нали?

Той въздъхва и се връща обратно до мен.

– Виж, Алекс, харесвам те и се опитвам да направя нещата лесни и да те пазя, както ти обещах, но ти никак не ми помагаш. Съсредоточи се върху важните неща, работата и парите, които ще измъкнат сина ти от тази кочина, в която живеем ние двамата. Колкото до Малкия, кълна се в майка си, че нямам нищо общо.

Аз пък мога да се закълна, че сигурно въобще няма майка.

– А, щях да забравя, в петък сме на планина.

– Няма да успея, имам много работа.

– Ще изкомбинираш нещо и ще дойдеш, трябва да те запозная с един, може да е потенциален клиент.

Не казвам нищо и той ми намига:

– Просто е, Алекс. Работа, пари, изучено дете. И, да не се повтарям, но както казах и в началото, от тази работа напускане няма. Така че се стегни и направи и двама ни щастливи. До петък, запазил съм оня готиния апартамент в кулата. Чао.

Изпитвали ли сте страх като деца, че торбалан се крие в тъмния гардероб? Сега си представете, че виждате как торбалан излиза от гардероба и сяда до вас на леглото. И сте сам сами двамата и никой не може да ви защити от него. В това се превърна живота ми. Това беше отдолу, а на повърхността, на повърхността беше съвсем друго:

– Блазе ти, Алекс. Оправи си живота с тоя бизнес. Да ти кажа в началото, като каза бях сигурна че е голяма глупост и ще затънеш, но много съм грешала.

Седим в малката ми кухня с Мира. Тя е най-старата ми приятелка, но дори на нея не съм казала за Борил и тя е убедена, че съм направила всичко с кредит.

– Криско кога заминава?

– След две седмици.

Криси изкара отлична диплома и много лесно се класира за Импириъл Колидж.