В колата, докато хлапето ме вози се отдавам на размисли. Ако сдобря Борил и Драшев, трябва да ме викнат да помиря и Северна и Южна Корея. От друга страна ако се получи, живота ми ще стане много по-лесен. Исках да остана да си работя за Драшев, като шеф той беше много по-приятен от Борил. Получих скъпа служебна кола с пълно обслужване, лъскав офис, телефони, пари за представителни и още куп благинки. И нищо от това не засягаше дела ми. Драшев беше наследник на старата номенклатура и не се циганеше. Родът му изплуваше при всяка власт отгоре като олио над вода, дори комунизмът не беше нарушил традицията. Прадядо му бил фабрикант, но дядо му станал ремсист. Това не само спасило семейството от народния съд, ами дядо му станал и партиен секретар. И на никой никога не му минало и през ума да споменава буржоазния му произход. Баща му станал директор на голям завод и голям дисидент, разбира се последното след 89 година. Драшев беше завършил в Москва, но сега беше отявлен русофоб и американофил. ...