8.05.2015 г., 18:39

Виждам

613 0 1

...

Събуждам се.

Чувам я как ми говори.

Как ми говори и как ме моли. Моли ме да я видя, пита ме кое как ѝ седи, гледа ме, гледа ме и мълчи. Години наред знам колко е прекрасна, колко е красива, ах, тези очи, ах, тази усмивка, ах, тези коси. И години наред небето, земята и слънцето не виждах, но нея, Боже, от нея не мога да откъсна очи. Прекрасна е, знам. Господи, какво си създал. Мен ме лиши от очи, от поглед, от не едно, а две неща, но пък затова ми даде нея - всичко, за което съм някога аз мечтал. И ме питат - човек, как не те боли? Никога да не си я виждал, нито сега, нито преди? Усмихвам се, "виждам" как ме гледат, съжаляват ме, но знам - с две неща по-малко, но по-щастлив от всеки там. Обичам я, повярвай. Обичам душата ѝ, усещам я. И виждам я по-ясно от всеки един друг, който не би я видял.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...