Винаги Ултраемоционален мъж
Взираха се очите ми, пламенно примигвах, шашнат чешех се по тиквата. Какво гледаш, ще попиташ. (Попитай, бре, за да ти разкрия тая тайна тъй света свещена!) Ами да, най-сърдечно ти благодаря, че попита! Ето (ех, знам, че голямо нетърпение изпитваш, ама дръж се, ей сега ти казвам) — гледах Валентино Роси, любимият ми автор. Пардон, писател! Пардон, бре, ех, много литература, много нещо! Моторист, исках да кажа!
Как тъй се той щедро взираше в мойте очи (в камерата де го снима, ама сега, за по-интимно изразяване на чувствата метафориката е позволена, жизненоважна и най-потребна като строителен филм по време на ранния комунизъм). Тъй де, пак се отплеснах! Взираше се той с отчаяние и рече “Аз вече не ще се състезавам и ще да се отттеглям”. Сърцето ми, брате, забуча, преплетоха се гънките на мозъка ми, изправи се и среши се в шок рошавата ми коса.
Не, това не може да бъде! Парят очите, парят бре… не плачи, мъжкарче, не реви! Той Валентиното да не би за тебе да е женен, па сега сърцето ти да разбива?! И кога си ти бил жена, че за тебе да се жени?! Маймун! И тъй, със студена, ледена, апокалиптична физиономийка се аз отдалечих от екрана, като че заразен е. Изтупах сълзите с три мъжки плесници, разроших косата (че ако права е жена ми ще да се сети за шока ударен дето прикривах) и насочих се към новия си ден.
Очертаваше се ултравиолетово-кисел ден, пълен с изненади (включващи сурово в жегите потене и постъпване на длъжност “носач на дрехи от Бержка”), и аз, смел, мъжкарски, неразстроен и накипрен с чисто нова бяла тениска (слава Богу, тениска!) и даже къси панталонки, влязох в хола.
— Каква смелост — провикна се тоз един неприкосновен глас женски от дивана. — облякъл си най-накрая къси панталони, не мога да повярвам! С тез тънки клечки за крака?! Това се казва силен мъж, Зигфрид!
Ех, ти, кафяви очи, как се със мене занасяш! Днес особено! Ама факт де, след цяло лято мрънкане, че жега ми е с дълъг панталон, накрая решил бях дръзко да изтъпанча глезени и да удивя населението на морския град. Смел и неотстъпчив, както винаги, нали тъй?
— Ще тръгваме ли? — попитах аз и огледах моята Единствена.
Значи, за някои жени няма сезони, всите дрехи им добре седят, всичко, честно! Дори цензурата на брака не можа да изтрие удивлението искрено пред тези стройни крака, изящно кръстче, небрежно най-целенасочено леко къдрава глава… а кафявите очи тъй любвеобилно ме гледаха, че зачудих се най-искрено какво съм толкова направил…
Ще я намразиш след половин час, Зигфрид, спокойно, утешавах новите бушуващи в мене емоции. Знаех аз, че в молу винаги има следните три синдрома: синдром на “Всяка дреха трябва да се види за да не се пропусне хубава находка”, синдром на “Десет дрехи минимум се пробват за да се сравни впечатлението от фигурата” и синдром “Къде, по дяволите е тоалетната и защо е чак на другия край молов”. А, как можах да пропусна мъжкия синдром “Защо сега вися пред тая пробна аз, със всичките торби, и защо дори да кажа че ѝ отива пак продължава да се гледа в огледалото, мойто мнение за нищо ли го няма?!”...
Не след дълго вихреха се емоциите ми, преплитаха се и направо ги не издържах. Толкоз много дрехи имаше в тез магазини, и толкоз еднакви ми, драгий читателю, изглеждаха, че даже не знаех защо се в мене вплитат стъписване, възмущение към консуматорското обществование, чуденка защо жена ми трябва всичко да е видяла... ха! Ама не, мъж си, викам си, затуй дръж си сурово-нацупената физиономийка и сълза да не си отронил!
След три часа вече и сто сълзи да бях отронил достатъчно нямаше да бъде. Ех, пусти молове, пусти дрешки, пусти тениски, дънки, па и обувки, па и всичките обувки, па и още пет магазина за обувки! Ама знаех виновникът кой е! Аз, бре! Аз, с мойте емоции, с моята натура чувствителна, че вместо кат ето оня там да си седя на една пейка и в телефона да зяпам, аз след жена ми ходех и подавах по-големия размер... пардон, по-малкия! Да се чете “по-малкия”, драгий читателю, да не чуе жената че S не ѝ ставал, става ѝ, много точно си ѝ става!!
Прибрахме се точно в седем и три четвърти, аз, изтормозен от фешън-а, пуснах торбите и такъв си, брате, поглед изпросих!
— Ама внимавай бе, торбите! Ще счупиш онова сладко делфинче дето го взехме за подарък на...
Е, тука мозъкът ми малко насече, та не бях сигурен за какво говори... ех, емоции! Ама няма да плачеш, Зигфрид, утеших се аз. Валентино. Умора. Емоции. Не! Мъжът най-добре утешава се с ракия, сетих се аз и с нова усмивка запътих се към кухнята, така де, да се утеша... а то, кво! Аз не мога да пия. Ех, емоции!
— Ей, бебчо, айде да гледаме едно сериалче!
— Айде!
Седнахме ние, аз сгушен в на дивана най-затънтеното място, щото жената и чихуахуа-то имат нужда от повече пространство и удобство, пък то и кучето от най-много място... ам тъй де, кучето има нужда от удобство, трудно е да си куче, трудно се по цял ден спи! А, не, пак ставам емоционален! Стягай се, мъжки! Драгий читателю, кой сериал сме гледали не помня, обаче помня как в момент един, на екрана главната (или някоя си) героиня едни сълзи големи, щедри, почна да рони. Мигли мокри, нацупени устнички, разрошена косица, всичкото. Мъка героинска!
Сърцето ми в миг трепна, та се претрепа. Сълзи! Не, не може! Взирам се в героинята, тя плаче сърцераздирателно, ама ох колко е тежък животът ѝ, то изневерили ли са ѝ, каква драма, и след секунди усетих се, че и в моите очици сълзи са напъпили.
Примигнах, дваж, триж, петиж, не изчезват! Още сълзи. Жал ми е, бе!
— Зиги, що плачеш, бе? — сепна се жена ми.
— Ти па ще кажеш не ме познаваш! Не си видяла, гледай си сериала! Аз таквиз няма да ги гледам, бъркат ми в психиката!
В тоз момент с порив мъжествен излязох навън. Ех, горката героиня, тя плаче, ама тъй истинско, и на мен плаче ми се, ама не може! Мъжът е мъж, не плаче за щяло и не щяло. Не плаче, точка!
Драгий читателю, за какво те заблуждавам ази? Аз плача за всичко, то нали знаеш — трябва сълзливоутешителните канали да се почистват, от време на време. Туй то, от край време аз тъй пискливо и с главни букви намеквам, че съм някакъв си Алфа, пък то кат ми лепнали един прякор, брате, и сега какво? Алфа, та алфа! Ам че сълзите ми, те нищо ли не са за тебе, бе! Ах, ти режисьор, ти сериалски режисьор с твоя съспенс! Сълзите ми ще избива! А ти, Валентино Роси, имиджа ми ще разваляш! Срама нямате!
— Аз пък си мислех, че мъжете са по-балансирани — каза зад гърба ми жената. Рязко се обърнах, па се и спънах в една от торбите дето съм оставил на земята, търкулна се съдържанието, изсипаха се обувките, тресна се в земята новата рокля, разби се на парчета... абе, не се разби, ама падна, тъй де, падна най-новата пола, омачка се чантата...
На жена ми очите ѝ бавно, но неотменно се широко разшириха, и емоция на гняв огря съзнанието ѝ, сетне и лицето. Непримиримо ме тя навика. Аз седя там, замръзнал, и кво да ѝ кажа. То бива ли? По-балансиран да съм бил.
На един крак с десет торби под ръка съм най-балансиран, иначе нещо се клати балансът, мислех си. Жените имат извинение за емоционал-съдържал поведение. Ам ние?! От онзи момент нататък се на себе си врекох - Винаги ще съм Ултра Емоционален мъж. Туй то!
© Зигфрид В. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Таня, радвам се! 😊
-
Интересно!
-
😊😊😊🌹
-
Чета, Зиги, но невинаги коментирам, просто време няма
-
Валентина 😊😊😊 радвам се, че си прочела! Усмивка в отговор! Благодаря ти!
-
ултравиолетово-кисел ден, пълен с изненади
-
Миночка 😍 благодаря ти за този мил коментар! Усмихна ме! Безкрайно съм благодарен, че така мислиш за мен! Прегръдка! 😊
-
Зиги, както винаги верен на себе си, успяваш да ми създадеш настроение, радвам се, че те има в сайта и правиш деня ми по лек! Бъди все така емоционален , хумористичен и тъй човечен! Нека ти е весел и пълноценен денят! Поздравявам те!
-
Мария 😍 благодаря ти много за тези думи, коментарът и мнението ти за мен ме трогват! Усмихна деня ми и стопли сърцето ми! 😊 Ти си човек, който много цени децата, и аз също ги обожавам и им се възхищавам, и за мен да чуя такива думи ме прави много щастлив!! Радвам се, че мислиш така! Прегръщам те и аз! ❤️
-
Зиги, изключително много ми харесва това, че в разказите си ти флиртуваш с читателя, водиш го в стъпките си и се обръщаш назад да видиш изражението на лицето му, до колко се е усмихнала душата му! Това е страхотно умение, ти "вербуваш" по този начин всеки за свой съмишленик, а това го могат само чистите, невинни и с жаден поглед деца!
Прегръщам детето в теб като негова майка! Браво, моето момче! Ръкопляскам ти!!! -
Мария 🥰 най-искрено се радвам! Благодаря ти! 😊
-
Винаги ме усмихваш!
-
Вики 🥰 знам знам 🤣🤣🤣 и въпреки това всеки път се удивявам! 🤣 Зигфрид Философ сега ще мине на Зигфрид ТъгаиСмях. Стягам го за Зигфрид Филотъгосмяхософ! 😊 Хах напоследък ми върви да си измислям думички 🤣 Благодаря ти!
Скитиии! 🥰 радвам се, че съм те усмихнал! 😊 Поздравче и на теб! Благодаря ти! -
Ха, Зиги, винаги ме караш да се усмихвам с твоите истории и с уникалния словоред Поздравче
-
Ти не знаеш ли, че ние, жените, трябва да имаме поне по четири гардероба, пълни с "няма какво да облека", та се впечатляваш!? Всичко си е в реда на нещата, освен това, че Зигфрид Философ е станал хиперемоционален На философите не прилича!
-
Деа 😍 радвам се на усмивката ти голяма 😊 сега и аз се подвизавам с една такава 😄
Светулче 🥰 още една усмивка получавам от коментара ти! Така е, маркирана е емоционалната територия и няма отстъпление 😄
Благодаря ви, дами! ❤️ -
"Големите момчета не плачат, защото е срамно, и ако го правят, то тогава само тайно" - харесвам тази немска песничка☺. Излизай си на светло и маркирай иновативно емоционална територия .😉
-
Много е хубаво да започна деня с усмивка голяма. Голяма усмивка
-
Краси 🥰 хахах невероятна приказка си сътворила, разсмя ме с глас 🤣🤣🤣 Къси Гащи, Големи Очи и Нелаещият с вълци 🤣🤣🤣 Благодаря ти!
Роси 🥰 🤣🤣 и затова като се съберат има адекватно емоционална двойка (емоционалната неадекватност неутрализира неадекватната емоционалност и обратното) и накрая царува, както го нарича Краси, Нелаещият с вълци 🤣🤣 Благодаря ти!
Развеселихте ме, супер сте! ❤️ -
И сега какво излиза, Зиги, че мъжете са емоционално неадекватни, а жените неадекватно емоционални!?🤣🤣 Благодаря за порцията хумор!
-
"среши се в шок рошавата ми коса" - със шок се среши след като Големи Очи връчи на Къси гащи седмата торба с размер: ми е тамън, ама не сега и Нелаещият с вълци се просна по чихуашки като за фотосесия под чардака на сейното иглу. Опънал се в доспехите от кости на морж, Къси гащи носеше крехко емоционално състояние, но затова пък Големи очи се грижеше за неговто ежедневно балансиране с токчето на последна мода сандал хаха давай още от поредицата пак ме сви корема от тия твойте "сълзливи" герои
-
Наде 😍 радвам се много, че съм успял да те разсмея! 😊 А Роси - заслужена почивка за велик състезател. Натъжих се, ама после реших да се върна и да издирвам всички състезания ей тъй, да си ги гледам с кеф 😊 благодаря ти!
-
С глас се смях, Зигиии. За Роси - жалко!
-
Акеми 😍 значи разказчето си е изпълнило мисията! Радвам се! 😊
-
Пак успя да ме усмихнеш. 😉👍
-
Пепиии 😍 тъй е, без жени няма ултраемоционалмъжкаралфи. 🤣🤣 хаха новият най върл хибрид ултраемоциналмъжкаралфата заслужава отделен разказ някой ден 🤣🤣🤣
-
Жените сме за всичко извинени не защото сме жени, а щото без нас няма пред кого да се докарвате на УлтраМултиЕмоционални мъже и АлфаМъжкари ,,🤣
Обезсмисля се съществуванието ви, вълкодави с вълкодави! -
Младене, благодаря ти, приятелю! Трогва ме, че намираш разказа за психологически прониконовен! 😊 Иначе, жената за мен е на първо място, после Чихуахуа-то… пък за мен ако има място на дивана - има, ако няма - няма! Тъй де! 🤣😆
-
Разчувства ме Зигфрид!
Идва ден, когато и най Ултраемоционалният мъж бива изместен от някое Чихуахуа или просто от нечий хуа. Но такава е природата на жената и законите на битието.
Великолепен и проникновен в психологическо отношение текст. Поздравление !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
