Влюбена
- Диме, влюбена съм.
- Случва се, Сонче. Човешко е.
- Ама, Диме, внучката ми ще стане на пет, а на мене краката ми се подкосяват като на влюбена ученичка като го зърна.
- Сонче, Сонче, ама ти си знаеш, че си влюбчива. Кажи ми сега, той на кого ти прилича?
- Не ми се подигравай, Диме, само ти ми приличаше на...
- Ален Делон, знам го. Нали затова се влюби в мене. Хайде сега разкажи ми как се случи, кога... той знае ли?
- Ами, сигурно и през ум не му минава. Преди два месеца го видях, когато отидох да поставя на местата им няколко книги, извадени от клиенти. Луташе се между стелажите. Попитах го с какво мога да му помогна. Жена му участвала в някакъв конкурс, напоследък била много натоварена и в момента си почивала. Никъде не й се ходело, защото и без това пътувала много, та си стояла вкъщи и искала нещо хубаво за четене. Да не е тежко, ако може да е занимателно, романтично. Купи няколко заглавия. След седмица пак дойде и след това забелязах, че все поглеждам към вратата - кога ще се появи отново.
- Сонче, Сонче...
- Диме, нали не ми се сърдиш?
- Не, мила, та нали аз съм твоят Ален Делон. Даже се радвам за тебе. Радвам се, че все още си много млада, щом можеш да се влюбваш така. Радвам се и за това, че го споделяш с мене.
- Ама, Диме, та нали ти си ми най-близкият човек. На кого другиго мога да го кажа.
- Ето затова си те обичам, Сонче, и се радвам, че вече двайсет и осем години сме заедно. Милата ми влюбчива женичка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
