11.02.2017 г., 21:59

Влюбена в два Тихи океана

1.3K 2 0
1 мин за четене

Днес ми се пише свободен текст. Тръшна ме жесток грип и се чувствам като черво. Въпреки това, прекрасното февруарско пълнолуние събуди вдъхновението ми. 

 

Всъщност, като малка не харесвах сините очи.

Наблюдавайки ги, усещах Сибирски студ, сякаш са ме погнали две бели мечки и ято пингвини зад тях. Чувствах страх, когато някоя синеока персона ме наблюдава. 

Самата аз притежавам две, странно оцветени в кафяво планети на лицето си. Също така, 90% от близките ми са чернооки, така че съм свикнала да ме гледат и топлят кафявите и черните очи. 

Но, по ирония на съдбата, от няколко години съм влюбена в синеок. Такива очи, скъпо читателче, не си виждало никъде по света. Необикновени са. Вгледам ли се в тях за повече от две секунди, потъвам.. и усещам как стигам до дъното на дъното на бездънен океан. И искам да се удавя отново. Едни такива.. тъмносини, а същевременно светлосини. Дълбоки. Нереални. Излъчват чистота. Гледам ги и виждам кръгчето на живота си. Две галактики, далеч от съзнанието на дете с невиждано въображение. Особено красиви са, докато наблюдават нещо, което обичат. Тогава светват като коледна елха в центъра на Париж. Иска ми се да изрисувам стените на цяла София с този цвят! Или да възпея тези две Вселени в цял албум!

Не спирам да ги жадувам. Търся ги у всеки срещнат, но не ги намирам. Единствени са. 

Тяхното отсъствие ме изкарва извън релси, а единственото нещо, което може да ме върне обратно на релсите, са те. 

Какъв тъмносин, светещ в тъмното, парадокс! 

Всъщност, след като пораснах, спрях да харесвам кафявите очи. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елисавета Емилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...