Свивам краката си в твоите, а тила ти настръхва. Сърдиш ли се? – аз го очаквам, краката ми са студени, а ти не харесваш, когато те докосвам със студа си. Спиш – в твоята половина, невидима граница е опънала бодливи кордони в ничията земя – някой ден ще поискаш тази граница видима и ще разделиш двете легла.

Будна съм. Кафето е тъмно и силно, точно както ти го обичаш. Но не е за теб, свърших с милите жестове, ще го пия сама. Ще го пия от твоята чаша и знаеш ли, ще запаля цигара. После бавно ще духам дима – там, където устата ти всяка сутрин жадно целува устата на чашата. Харесва ли ти? Ти така мразиш да пуша! Не си ме познавал такава дребнава и зла, нали, обич моя? Не се сърди, за последно е, утре вече няма да ме има. Но ти ми дължиш нещо, знаеш ли, взел си сърцето ми. Онова, истинското. И искам да ми го върнеш, нужно ми е! … Спиш. Тогава ще взема твоето, виждала съм къде го държиш  - в чекмеджето е, в кутията до главата ти, онази, която все се опитвам да отключа. Когато излезеш и съм сама. Не те е страх, че съм крадла, от него ли се боиш - да не излезе, да не поиска да ме обикне? Ще взема кутията - може ли? - и всяка нощ ще отчупвам решетки от клетката. Не мога да си тръгна без сърце, нали любов моя, как ще се влюбя, как ще обичам друг – някой ден, след теб, ако нямам сърце?

Чаршафите мълчат, моята отливка е празна. Като чекмеджето ти, когато аз си замина. Ще ти липсвам ли? Ще забележиш ли, че ме няма? Едва ли, но ще търсиш сърцето – откраднатото. За какво ти е, то не е научено да обича, а моето още е влюбено – в теб. Ще взема само сърцето, нищо друго, обещавам ти, толкова малко „ние” има в нашия дом. Гърбът ти е тъй сърдит, като суровите линии край устата, когато си недоволен от мен. Ти спиш и не мога да видя устата ти, но те чувам, гърбът ти крещи. Не е имало„ние”, само „аз и ти” – и купища дребни думи и страх. Моля те, не ми викай, недей, не и когато се опитвам да те напусна. За да не поискам да остана.

Спи, не ме чакай. Виждаш ли – всичко си е, както си го оставил. Всичко е наред. Шест сутринта е и ще правя кафето ти, предпочиташ го горещо и силно. Аз не пия кафе. В шест часа със отсъствието ти кротко се гледаме. Днес поспи, обич моя, днес ще пия кафе вместо теб, днес ще пия без тебe.

Ще пия кафе вместо сбогом.