Телескопът, който си бе закупил Росен, вършеше чудесна работа за разглеждане на града, планината и луната. Не бе от най-скъпите, но все пак имаше тринога, осигуряваща нужната стабилност на образите. Какво ли не видя Росен от терасата си – кълвач, който обработва кората на дърво, намиращо се на около пет километра; белези от ръжда по кубето на далечна селска църква; лунни кратери; туристи на върха на планината. Интересно му бе – като дете той бе мечтал да има такава вещ. От покупката вече бе изминала седмица, но той все още успяваше да намира любопитни обекти. Скоро това занимание щеше да му омръзне, може би.
Един ден той се загледа във фасадата на сградата от другата страна на булеварда. Постройката бе нова, с големи панорамни прозорци. Скука. Тъкмо се канеше да отмести телескопа и погледът му се спря на прозореца на третия етаж. Завесите бяха дръпнати, така че стаята се виждаше съвсем ясно. Светлозелени стени, тъмнокафява секция, библиотека с много книги, легло, в което лежеше млада ж ...