Времето, без време!
Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукнат лев в джоба. Като не му върви на човек, това е! Влюби се в тези железарии, свикна с тях и не искаше друга работа. Заплатата средна, осигуровките минимални, все се успокояваше, че има още много време до пенсия. Ще свършат заемите, ще задоми сина и ще помисли за старини. Какво им трябва на двамата с жената? Имат си къща на село,земя. Ще си отглеждат животни и зеленчуци, все ще преживеят някак, като другите. Сега е важно да помогне на децата. Изучи ги, висшисти са. Сами се оправят, но друго е да им помогне и той. Не по задължение, а за своя радост! Внуците са балсам за душата му. Да, ама не! Времето внезапно спря за него и за семейството му.
Всичко започна на шега, едно изтръпване в ходилото го заведе при джипито.
- Не знаете ли, че сте дюстабанлия? - и го изпрати за стелки.
При второто му изписа хапчета и на третия ден Стоян не можеше вече да стъпи на крака си. Добре, че на третото посещение го прие заместничката й и го изпрати на специалист. Оказа се, че кръвта не се движи от тромби. Първа операция-венозно отпушване, но артериите бяха затлачени. Не подействаха внесените и заплатени лекарства. Пет дни вливания и нищо. Последва посиняване на единия пръст на крака и операция. За него ужас бяха отрязани и петте пръста на краката. Изписаха го за седмица, а болката не спря. Беше с него, ден и нощ, непрестанно, упорито. Отиде на превръзка, а чу най-страшното-ампутация на крака. Времето спря. Нямаше минути, часове. Имаше само
тишина и един глас - на любимата:.
- Нищо, можем и без крак. Важното е да си жив, да оженим сина! Ще гледаш внуците, нужен си ни - жив!
Времето пак тръгна - бавно, уморено, но сигурно - в семейството, в трудното бъдеще. С виелици и бури, но и с много слънце, в две(засега) любими детски очи. Те са неговия извор за живот, а всички други въпроси изчезнаха от сладкото "деди", който играе с колички и мие по-хубаво от баба ръчички. Не мислете за бъдещето, то може още утре да се появи на вратата Ви и да Ви завари неподготвени. Намерете смисъл, да подчините времето във Ваша полза!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасен разказ, който ме разплака! Толкова болка, тъга, но и неизчерпаемата човешка надежда и борба за живот. Гласувам с двете си ръце за това произведение, Васе. Бих бил много щастлив да е победител в конкурса и искрено ти го желая!
-
Кратък,но силно драматичен разказ,от който не може да не ти полазят тръпки по гърба,но и да отдъхнеш от силата на духа,да преодолее този човек нещастието и пак да се радва на живота!...И тази мисъл за бъдещето накрая.....Добре си го написала,Васе!Давам ти глас,дано спечелиш!
-
Има много спънки във времето на човешкия живот - често падаме и трудно ставаме за да го преминем и намерим смисъла на дните.
-
С удоволствие давам
своя глас и ти пожелавам успех, Васе! 🌸 -
Много ми хареса, успех!
-
Болезнено истински разказ, Васе. Възхищения пред силата на човешкия дух и любовта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
