Предизвикателство (Конкурс):

„Времето е най-простото нещо”

Това е темата на новото предизвикателство. Задава я brinne (Мариана Бусарова). Ето какво казва тя за нея: "Някои от вас може да направят паралел между зададената тема и романа на Клифърд Саймък.  Такава вероятно има, защото това е авторът, който преди много години ме запали по необятния свят на фантастиката и фентъзито.  Но задавайки тази тема, не искам да поставям рамка на творците, които ще поемат това предизвикателство. Напишете разказ за времето, според това какво е то за вас. Дали е застинал миг или безкрай? Дали е калейдоскоп от срещи и разлъки? Минало или бъдеще? А може би просто един поток, чийто начало не се вижда, а краят му е също така необозрим.  Дайте воля на въображението си!"

Проза
29 януари 2018 г., 17:15
20 март 2018 г., 23:59
25 март 2018 г., 23:59
Веднага след одобрение
1
Всички регистрирани
2
Процент гласували
Приключил

Още Предизвикателства »



Класация

11 резултата
  • 1 място (9  29.1%) Цветя за Барда

    Мильо (Мильо Велчев) Мильо
    Проза » Разкази
    ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
    Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...
      313 
  • 2 място (8  25.0%) Втори шанс

    brinne (Мариана Бусарова) brinne
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Втори шанс
    Свежестта на майската вечер я накара да поеме въздух с пълни гърди.
    - Знаеш ли, Питър – преглътна тя – никога не съм си и помисляла да ти го кажа, но … - още от гимназията много те харесвам …
    Думите ѝ заглъхнаха в тъмнината. „ Изтръсих най-голямата глупост на света ” – помисли си тя и пот ...
      226  17 
  • 3 място (8  21.7%) Времето, без време!

    Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666
    Проза
    Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
    На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
    Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукна ...
      244 
  • 4 място (6  18.8%) Опънатите нишки през времето

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    От време на време той проскърцваше тъжно в тъмнината на тихата стая на Старата къща. От сламеният кара таван, отдавна се лющеше мазилката, а по гредите тук-там се прокрадваше някоя селска котка устремена в преследването на заблудено в пътя си плъхче. С времето дори прашинките от въздуха, които падах ...   296  11 
  • 5 място (3  10.4%) Очакване

    antonio60 (Антонио Георгиев) antonio60
    Проза » Разкази
    Очакване
    Димана гледаше втренчено мобилния си телефон, защото чакаше обаждане. Да разбере, дали синът ѝ Станимир е изпратил вноската за ипотеката. Ипотекира си апартамента заради него, защото той искаше да открива пицария. Уговориха се да ѝ изпраща парите, понеже ѝ ги удържаха от картата. Оставаше б ...
      246 
  • 7 място (4  9.8%) Реброто на Ева

    slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123
    Проза » Разкази
    Отворих очи в странна тишина. Часовникът не беше звънял. а аз бях будна?! Е, да! Неделя е! Няма да ходя в холдинга. Обещах на майка си да остана вкъщи и да подредя мазето.
    Денят обещаваше да бъде хубав. Късна есен е, ала слънцето се бе подало, усмихвайки се весело на света. Дърветата смирено се бяха ...
      326 
  • 8 място (2  9.6%) Караман

    marianespa (Мариана Пеева) marianespa
    Проза » Разкази
    Беше лятото на 1924 година. Бях на седем. Втората от три сестри на богаташка добруджанска фамилия. Къщата ни се намираше в китно село в равнините на пограничната зона между Румъния и България. Морето не беше далеч и тате обещаваше да ни заведе един ден. Както всички мъже в мерата тате беше много зае ...   164 
  • 9 място (2  7.5%) Нямам време за глупости

    ПавелКрасимиров (Павел Красимиров) ПавелКрасимиров
    Проза
    Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
    "-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
    Сре ...
      197 
  • 11 място (1  4.0%) Дани

    СнежанаЖелязкова (Снежана Желязкова) СнежанаЖелязкова
    Проза » Разкази
    Дани
    Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
    Съсипа всичко!
    И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
    Този глас го преследваше и ...
      158 
  • 12 място (0 ) Резерватът

    shvarzened (Недялко Недялков) shvarzened
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Хумористична, Други
    Резерватът
    Слънчевите лъчи игриво танцуваха в клоните на дърветата, скриваха се и пак внезапно изскачаха, като делфини пред кърмата на кораб, удряха се в мръсното стъкло и създаваха една особена атмосфера, внасяйки чувство за топлина и уют в иначе доста неприветливото и студено купе. Есента беше веч ...
      168 
  • 13 място (0 ) Просто няколко въпроса...

    TytoALBA (Албена Тотина) TytoALBA
    Проза » Рецензии, анализи, критически статии
    Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
    ...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
    Мигът, чрез който живеем и който
    въпреки всичко не ни принадлежи
    (Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...
      175 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.