6:29, 03.07.2011– “I'm feeling sexy and free. Like glitter's raining on me…..”
Дани отвори очи и се усмихна. Обожаваше да се буди с тази песен и никога не спираше будилника на телефона си веднага. Слънцето току що се бе показало над Витоша и топлите му лъчи нежно галеха лицето ù. Тя скочи от леглото и припявайки си „Pull me like a bass drum. Sparkin' up a rhythm. Baby, come on!”, започна рутинните си сутрешни упражнения – малко клякания и подскоци, навеждания наляво, надясно, назад, но в повечето време просто обичаше да се движи в ритъма на Jessie. Песента продължаваше да звучи в главата ù, докато си миеше зъбите и вземаше 3 минутния си студен сутрешен душ.
Терасата на къщата, която бе наела във Владая преди година, когато започна работа като кредитен експерт в централата на „Фючър Банк” в София, имаше източно изложение и беше на метри от гъстата борова гора, покриваща Витоша като пелена от тъмно зелен мъх. Дани отделяше поне половин час всяка сутрин, загледана в този зелен океан, наслаждавайки се на сутрешното си кафе и чаша фреш портокал. Тя дръпна страстно от цигарата си, една от трите за деня, които тя си бе разрешила. Дани, или Йорданка Йорданова както бе цялото ù име, пушеше над кутия, преди да се премести в София от Стара Загора. Още от подготвителната година в езиковата гимназия ù бяха лепнали името Йори и това беше първото нещо, от което се опитваше да избяга. Сега тя бе решила да загърби старите навици и в частност три неща, които обожаваше преди, но в чести случаи злоупотребяваше с прекомерната им употреба – цигарите, бърбъна и Стоян, двуметров мускулест мачо, с който беше имала връзка 4 пъти за последните 6 години. Стоян беше нейното сладко изкушение и въпреки че всяка тяхна връзка завършваше с грандиозни скандали заради поредната му изневяра, тя не можеше да му се насити физически и винаги намираше оправдание пред себе си да му се обади в 2 през нощта и да се изгуби ръцете му, които отгатваха толкова умело тайните на женските желания.
На „Борис 3ти” и „Софийски Герой” имаше обичайното задръстване, което и отнемаше поне 15 минути всяка сутрин. Дани беше свикнала и спокойно си тактуваше с крак. Стъклата на лизинговия и цикламен Yaris бяха вдигнати и климатикът беше включен и при започването на любимата ù песен тя увеличи почти до максимум. Тя обожаваше хип-хоп звученето в новите хитове и бе поръчала колата си с 6 колонки и суб уфер. Баса караше малкия автомобил да трепери. „We can do it like the man'dem, man'dem... Sugar sugar suga” - почти крещеше тя, форсиракйи турбо дизела до 4 000 оборота, отпускайки леко съединителя. Подскачащия треперещ автомобил в комбинация с русокосата фурия, движеща ръцете си като зомби в него, привличаше любопитните и неодобрителни погледи на шофьорите около нея, изнервени от натоварения трафик и жалкия си живот.
В офиса Дани винаги предизвикваше усмивките на колегите си проследявайки я с поглед и шушуканията на колежките, възмутени от поредния предизвикателен тоалет, с който се бе обзавела след поредната и петъчна шопинг терапия. Тя беше вложила 10 бона в двете си най-добри приятелки, тунинговани с по 360 кубика всяка, и те ù се отплащаха ежеминутно, привличайки всеки уважаващ себе си мъж в радиус от 100 метра. В комбинация с изваяния ù от 20-те часа, прекарани във фитнеса ежеседмично, бразилски палавник, следващ я плътно навсякъде, Дани беше винаги в центъра на обектива, независимо дали се редеше за следобедното си макиато, или подивяваше на дансинга в “Tha Drum”, любимия ù клуб срещу Джамията при Халите, отдаден на хитовите музикални течения, родени на Острова в началото на века.
Дани обожаваше работата си и беше добра в нея, всъщност много добра. Имаше силни индикации, че скоро ще започне устремно да се изкачва по стълбата, водеща до огромните и безвкусни стъклени офиси на високите етажи във „Фючър Банк”. Дори изпълнителният директор знаеше името ù и я поздравяваше всяка сутрин с широка усмивка и плахо кимване. В погледа на Дани имаше такава увереност и самочувствие, че хората често свеждаха глава, срещайки погледа ù. В офиса ù винаги имаше приповдигнато настроение и служителите ù чувстваха голяма сигурност, тъй като „Фючър Банк” беше една от малкото успели да задържат стабилна печалба след сриването на икономиките през 2008-а, главно заради агресивната си политика, насочена към дъщерните дружества на големите европейски корпорации, които бяха едни от архитектите на Световната икономическа криза.
Но тази сутрин нещо не беше както преди. Шефът ù влезе с поглед, наведен в земята, и се затвори в офиса си. Обичайно той не пропускаше да размени по няколко думи с всеки от подчинените си сутрин на широката маса в кухненското помещение. Дани го последва и почука на вратата:
- Добро утро, Г-н Мирчев, новата кафе машина е доставена, ще се присъедините ли към нас, има още 10 минути до 9 часа. Кафето е наистина божествено – усмихна се тя.
- Да, да... сега идвам – каза тихо той, без да вдига поглед от някакъв лист хартия на бюрото му, намачкан като носна кърпа, напъхана небрежно в джоба.
Дани затвори плахо вратата и се запъти към колегите си, които безгрижно обсъждаха новата клюка за момичето от фронт деска на Сливница, 21 годишна червенокоса стръвница от Враца, студентка в Икономическия и началник отдела на клоновата мрежа, 43 годишен леко оплешивяващ около челото здравеняк с 4 деца и 3 провалени брака.
Дани се бе съсредоточила върху кредитното досие на петричката фирма „Слотс енд Блек Джек” АД кандидатствали за заем от 10 милиона за строежа на новото им казино намиращо се на 50 метра от новия граничен контролно-пропускателен пункт "Илинден - Ексохи". Създадена с участието на 3 новоучредени фирми регистрирани на Вирджинските острови. Павел Пулев, на 23 години от Кресна – прокурист. Класика!
Влади Мирчев влезе в общото помещение и застана в центъра. Той стоеше вперил в поглед в същия лист, който Дани беше видяла по-рано, без да потрепва или да промени каменното си изражение. Той стоя така около минута после вдигна погледа си и се прокашля за да привлече вниманието им. Всички надигнаха глави и впериха поглед в пресъхналите устни на началника си, от когото бяха свикнали да чуват повече расистки вицове и сексуални намеци, от колкото някакво професионално мнение или указания за изпълнение на програмата.
- Така... – дрезгаво започна той, след което отново се прокашля, но този път за да успее да заговори по-силно – новата кампания..... ъъ... „Вашият милион + нашите два = нов пазарен лидер”.... от Икономически анализи представиха доклада си вчера пред борда. – Мирчев преглътна шумно и едва сега вдигна погледа си, с който обиколи помещението, без да се спира на никой от вперените в него смутени погледи – за съжаление плана е изпълнен на 28%. Наложиха се доста организационни и структурни промени. Руми ще изнесе един график след няколко минути на таблото и трябва да разговарям с всеки от вас лично в офиса ми, ще ви помоля да спазвате графика тъй като трябва да приключим до обяд. – той се обърна и се отправи към офиса си, оставяйки обърканите и нервни погледи на подчинените си да шарят напрегнато из помещението.
11:06, 03.07.2011 – Дани огледа празното си бюро и се запъти с тежкия, пълен с излишни за едно работно място декорации, като фигурка на еднорог от розово стъкло и облечена в масивна позлатена рамка карикатура на Мел Гибсън, кашон към колата си в подземния паркинг. Погледа и беше замъглен и ходейки на автопилот тя се озова пред супатерията на 2 преки от сградата на „Фючър Банк”. Вярна на навиците си тя седна в заведението и поръча обичайната леко синкава супа и топла изворна вода. В съзнанието и се стелеше мъгла и мислите се лутаха безцелно образуващи един пъзел от думи навързани в неясно изречение: „Лизинговата вноска до 15ти, чакам обслужването след 2000 километра, с наема да оправя и смяната на топломера, какво да взема за рождения ден на сестрами, картата ми за фитнес е валидна за още 16 дни, господи краката ми са наболи......”. Дани седеше в заведението вече 2 часа и когато погледа и леко се проясни видя в пепелника пред себе си 12 загасени фаса, презрамката от рамото и се бе свлякла по ръката незнайно от колко време, а сметката издадена преди 40 минути все още не бе платена.
Колите профучаваха покрай цикламения Yaris по Цар Борис. Дани караше с 30 километра в час, без музика и на отворени прозорци. Бученето на трафика и гумите по паветата нахлуваха в главата и, но не успяваха да изтласкат задушаващи те я мисли. Клаксона на връхлитащия лекотоварен бус отдясно я стресна, бе минала на червено и сега другия шофьор караше успоредно с нея крещейки нещо мило, подкрепяйки го в красноречиви жестове.
Дани седна на терасата и се загледа в хладната гора бавно отпивайки от следобедното си макиато. Тя отвори втората кутия Max Slims и запали с последната клечка кибрит. Бяха минали 7 часа от разговора и с Мирчев и тя започна постепенно да се успокоява – все пак call центъра няма да е толкова зле, беше започнала да се уморява от напрежението на 12 часовия работен ден и екскурзията до Метеора с приятелката и Виви не успя да я разтовари напълно, в частност заради Жоро от Обеля, с който се бяха запознали в автобуса и не бяха успели да се наспят пълноценно в малкия апартамент в Паралия Катерини. Сега щеше да работи стриктно от 11 до 19 и 30 часа, без особени отговорности и нужда от допълнителни професионални квалификации. Пък и това ще продължи от 6 до 9 месеца, достатъчно време за да събере сили и да се впусне в повторно преследване на онзи, така желан от нея офис на 12тия етаж.
В края на третата седмица от преназначението и, Дани се чувстваше относително добре. Новия и офис беше в Красно село и не и се налагаше да излиза по рано от 10:30 от вкъщи.
19:53, 26.07.2011 Дани се прибира и подреди педантично масата на терасата в обичайната композиция – готова салата от рукола и риба тон, едва овкусена, бутилка добре охладен совиньон блан, газов фенер, пепелник и 2 кутии Max Slim. Тя отвори розовия си Vaio и започна поредното си безцелно шляене в Мрежата – Фейса и припомни колко щастлива е Емилия, нейна най-добра приятелка от 4ти клас, която бе едно от поредните завоевания на Стоян. От тогава те не бяха говорили, но все още не я беше изтрила от френд листа си. Сега Емилия бе омъжена и бременна в 7ми месец с близнаци, 2 момичета. След Стоян тя беше изпаднала в лека депресия и Ангел, тих и скромен феноменален химик, който те бяха унизявали ежедневно в гимназията, се бе оказал голямата и любов, като това, че той оглави технологичния отдел на Тракия Фарма в Пловдив явно изобщо не беше релевантно в случая. Въпреки, че Дани не бе от жените, които се нуждаят от мъж до себе си, последните събития я бяха направили уязвима и лабилна. Мисълта, че 30тия и рожден ден бе едва след 4 дни, а тя все още не беше поканила никого за да го отпразнува, основно защото почти всеки контакт листа на новия и телефон с 4 инчов дисплей, беше означен с индекс “.bank”, напълни очите и и замъгления и поглед остана дълго вперен някъде в областта на камерата на лаптопа и за известно време. „Изкам да бъда някой друг поне за ден, искам да зная дали съм направила правилния избор в живота.... искам да тествам друга версия на това, което съм..” Дани отвори браузъра и защрака по клавиатурата: “Live a second life”…. ENTER!
Очаквайте продължение.....
Здравей читателю. Ако четеш това искам да ти благодаря, че си отделил време за моето произведение. Първо искам да те помоля да не ме съдиш за евентуални граматически и пукттуационни грешки, тъй като съм доста далеч от определението за писал. Просто имам нещо, което ми се върти в главата и искам да го споделя.
Това е разказ от няколко части и ще публикувам периодично неговото продълженеи. Всеки, който желае да го проследи, може да остави положителен коментар и аз ще имам грижата да го информирам при публикуване на нова част.
bb
© Добри Всички права запазени