28.04.2019 г., 18:12

Вяра.

629 6 1
2 мин за четене

Великден е. Христос бил възкръснал... Аз не Му вярвям. И никой не може да ме съди. Вярата или е в теб или не. Във мен я няма. Иначе имаме боядисани яйца, козунак. Агнешкото чака, да го сготвим, свежата салата да се овкуси. Да е празнично. Да е сплотено. Да е взаимно... 

Преди осем месеца я видях. Случайно или не - тя носи името Вяра. 

Усетих я както никоя жена преди. Всеотдайна и грижовна. Влюбена и обичаща. Мен. Знаех и зная, че ще е последната ми любов. Истинската. Тази, която те кара да забравяш, че си имал други преди нея. В това вярвях, ала... не - сенките от миналото носят толкова хлад, че заледяват всичко в мен. Променили са дори очите ми. Усмивката ми. Променили са ме целият. Аз позволих. Човек прави осъзнати и неосъзнати избори. Последните направих от слабохарактерност. От умората да се боря за грешни любови, в които не знам дали изобщо съм вярвал. Откакто я срещнах, аз разбрах, че не съм обичал. Не ми е пукало. Не съм разбирал любовта. А трябва! Тя не е само едно ефирно чувство, което те кара да витаеш в облаците. Не е. Тази любов исках и искам да я разбирам. Все още чувствам девствена душата си. Тази девственост е толкова тъжна. Досега са я обладавали само грехове и демони. Сълзи и мъка. Разочарования и болка. И никога любов. Никога в този смисъл на това тя да те прави щастлив. Все още не разпознавам щастието. Все още оковите на фалшивата свикналост стягат съзнанието ми. Все още... 

А колко я боли само... Колко гняв и мъка ѝ донесох със своите собствени. Тази Жена, която усещам, като моя личен Бог, а тя не разбира. И как? Няма как вероятно. Сега спим в отделни стаи. Чувам сълзите и. Нейните се чуват наистина. Никога не спрях да я обичам. Знам, че и тя мен. Наранихме се, обидихме се, така както никой не допуснахме да го направи в миналото ни поотделно. Защо ли? Защото се обичаме до болка, а искаме да е до усмивка. До радост. До щастие. Дори и сега плаче. А аз пиша. А трябва да спра. Само в нея повярвах. Заради името. И защото то изпълва същността ѝ. 

Прости, Господи за неверието ми в теб! Ще се прекръстя пред нея, Боже! Защото знам, че ако те има, ти си в нея. Иначе не би ми я изпратил. Друг път ще разкажа какво е тя. Какво означава за мен. Как изглежда. И защо я обичам. За последното - няма да ми стигне слово. Сега ще прескоча голямото си его и ще взема две боядисани яйца. Ще се чукнем по обичая. Вярвам, че тази любов ще се възкреси. Защото имам привилегията да живея с нея. Вяра... 

 

P.S. Воистина Воскресе!..

 

Из "Шизолози" 

Психопат. 

(DannyDiester)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е написано като поезия. Любовта е като огъня. Топли и изгаря.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...