azura_luna (Петя Стефанова)
154 7196
10.07.2009 г., 1:51 ч.

Вълче семе 

  Проза » Разкази
1436 1 47
4 мин за четене

Златни хризантеми пламтяха по ралото. Марко бутна леко двата  вола и ги подкара към ливадата. Неразорани, браздите  чакаха оплождане божие. Вдигнала бели поли, Велика припна  босонога след Марко. Стомната с водата  в  торбата забрави. А пътят към нивата бе дълъг,  покрай стръмни урви минаваше.

- Приказка има, бате, че когато земя се оре с волове-близнаци, врата към Бог се отваря. - каза усмихната Велика.

- Нека плод да даде земята, Велико, пък тогава да търсим вратата. -каза брат ù.

Велика бъбреше  през целия път до нивата. Не видя овчаря Момчил, забъркана в приказки. Вълче сърце носеше Момчил… Неспокойно трептеше то за Велика.

- Бате, хората говорят,  че в ей в оная пещера зла сила се крие. - посочи с ръка  Велика. - Бог не  я пускал на небето. И тя души, и мори  пътниците…

- От думи хорски грамада  израства,  Велико. - каза мъдро брат ù. -  Грамада на сърцето пада. Животът задушава. Помогни ми браздите да оформя. Стига живя с приказки. Жена си вече.

- Жена съм, ама  без приказки в ада сме, в ада на делника, в урвата падаме.

Двамата подкараха воловете по черната пръст. Слънцето  дереше  гърдите им. Жадни бяха.

Велика остави брат си с воловете и тръгна полека към вкъщи, торбата на вземе. Кучето  за другарче взе със себе си.

- Пази се! - викна след нея Марко. - В приказки да не се забравиш някъде.  Ако до ден не се върнеш, сам ще тръгна да те търся.

Велика му се оплези и обеща, че бързо ще се върне. Хризантемите по ралото и махнаха като за сбогом.

Минавайки покрай тъмната пещера, тя се сблъска с Момчил. Безпокойство лазеше по гърба му. Объркани мисли залепваха по слепоочията му.

- Загубих агне, Велико. Дали го вълк изяде или пещерата го погълна? А тъмно е за сами очи… Да търсят…

- Заедно да търсим.  -  смело каза девойката.

Велика, забравила за водата в торбата, се плъзна с леки стъпки в тъмната пещера  след Момчил. Кучето, свило опашка, лаеше след нея жално. А вълчи искри пламтяха в очите на овчаря. Той  бутна  девойката  към хладната земя на пещерата. Запуши устата и с крайчетата на дебелите и плитки, за да не  бъбри. И занадига белите ù поли. Искаше я, а тя се дърпаше. Облада волята ù със сила. Хризантемите в душата ù увехнаха. От вълк бяха погазени… В утробата ù поникнаха отровни дяволски корени. Задушаваше се от срам и от болка. Косите ù се завиваха като змии около шията ù. А вълчата обич убива. Камък падна на гърдите ù. Пред железни порти,  примряла стоеше, чакайки Бог да ù отвори. А Момчил скочи в урвата,  прошка да търси.

Кучето жално виеше в далечината. Губеше се. Загуби пътя и стомната се счупи. Шарко дърпаше Марко за  крачола настойчиво, сякаш го викаше.

- Пречиш ми, мъниче. Нивата неразорана не мога да оставя. - смъмри го  Марко. - И ти като Велика в свой свят живееш. Приказките не хранят. А делник е... Работа иска земята.

Падна нощта. И нов ден дойде. Велика вода не донесе.

- Пак по приказки се е забравила сестра ми. Бърборицата… - казваше Марко на кучето.

Той тикна воловете да се прибират. Вкъщи не намери сестра си. Кучето стискаше крачолите му, искаше да го води към мъртвото тяло на сестра му. Желязната врата към небето да ù отключат с волове-близнаци. Земята бе оплодена  с вълчи семена, татулови…

 

 

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Много силен автор си, Петя, физиономичен!❤️Благодаря за удоволствието! Пак ще намина да ми напълниш душата!🌹
  • 🙂
  • Лелее..., Азура, какти идват такива? .. Харесвам стила ти! Един ден ще те издам! ....
  • Bezzhichen, благодаря!
  • Късо и концентрирано. Уж познат мотив, а е толкова ново. Изследване, а увлекателно... Чета малко тук, но твоите работи ми харесват!
  • Боли,Криси! Боли от злото,което си правим един на друг!
  • Чак ме заболя...
    Продължавам
  • Еми, приятелят ми събра в едно няколко мои разказа в едно издание само за мен.Това бе първата ми книга.Най-безценната,защото е от сърце...
  • Сега започвам,но смятам да прочеат всичките ти произведения.Издавала ли си книга?Ако не си трябва
  • Елмира,благодаря!
  • Чудесен разказ.
    Имаш голяма дарба. Радвам се, че те прочетох най-сетне.
    Ще се връщам тук...
  • Георги,аз чакам твой разказ вече с нетърпение!
  • Галена,благодаря за милия коментар!
  • Тъжно като песен и красиво като поезия, дошла от най-чувствителните, най - уязвимите гънки от душата на народа. Много усет, много колорит при персонажите, богатство на изразните средства! Браво!
  • Димка,не съм овладяла словото напълно.
    Понякога се усещам творчески безсилна.Не знам кога ще напиша нещо ново.Може би след месец.Незнам!
    Когато ходя на работа и делникът ми е зает,връщайки се вкъщи главата ми е някак изпразнена...Музата ми я няма.Друг път като моментна светкавица се ражда нещо пред очите ми и ако не седна да го напиша,то ще отиде някъде в пространството...Сякаш,че сънувам,когато пиша...Ставам друг човек.
  • Петя, възхитена съм от това, което току що прочетох.От коментарите разбрах за професионалната ти ориентация и те поздравявам за придобитите знания и умението да пишеш. С удоволствие ще те чета и се радвам за теб.Поздравления Дими
  • Лачезар ,разказите ми рядко завършват щастливо...
    Селена,благодаря!
  • Няма happy end...
    Мн добре написано! Успех
  • Невероятен талант!
    Поздрави!
  • Миа,благодаря за думите...
  • Били,благодаря!
  • много увлекателен разказ... Въздействаш!
  • Магдалена,Борко,Албена,щастлива ме правят думите ви...
  • прав е Борето...
    май се раждат новите легенди под перото ти, мила Петя...
    с обич, талантливо момиче.
  • Все едно Елин Пелин и Йовков чета. Поздрав и продължавай!
  • Много силно въздействат твоите разкази. Невероятно талантлива си. Браво!
  • Така е, съгласен съм но...
  • Петър,нещата са такива,каквито са,защото са наложени от живота...От оная вълча природа ,носена от всекиго...
  • Много живо е написано. Харесва ми откровението в разказа. "Нещата са такива каквито са."-казал някой, някога...
  • В ученическите ми години,учителката ми по литература казваше,че съм многословна,но по такъв начин,че многословието не се натрапва.

    Когато фразата е скъсена,се възприема по-леко ... Затова избягвам излишествата сега...
  • Пестеливо, точно и въздействащо!
  • Веска,с човешка топлота и отзивчивост се отнасясяш към всички.Би било непростимо,ако не бях ти отговорила.

    Марко,радвам се,че ти е харесало написаното...

    Благодаря за подкрепата приятели!
  • Силно...много силно!Браво ,Петя!
  • Юлия,Емилия и Борис Борисови благодаря ви!
  • Поредният увлекателен и хубав разказ! Силно пишеш, харесва ми!
  • Поздрави! Беше удоволствие за нас! Е. и Б.
  • Петя,радвам се че прочете...Лек и усмихнат съботен ден!
  • Благодаря ти, адашке!
    Сътворила си чудесен разказ!
  • Васко, благодаря...Само не съм си взела дипломата в ръцете още!
  • Силно въздействащо и много увлекателно написан разказ! Поздрави, Петя и честито дипломиране!
  • В разказа преплетох мотиви по три предания...Мистичното в душите на хората,ме подтиква да го разгадавам...
  • Отново силен разказ, съчетаваш реалистично и мистично. Имаш собствен стил, който завладява. Поздрав!
  • Веси,Karaman,Ели,Веска,благодаря за милите думи. Сами виждате герои,които почти нямат лице...Трудно уловими физически са.Техните жестове,прояви,духовна същност се опитвам да пречупя през призмата на моя свят...Не знам до колко се получава.

    ПС:Мила жарава(Веска) исках да уча психология някога,може би съм споменавала,но не оная психология,която разглежда твърде сложно човешките прояви,а такава,каквато вниква в тъканта на личността.
    Но учих педагогика на обучението български език и история...Може би скоро ще си получа и дипломата
  • Винаги настръхвам, когато чета твои творби! Така умело ги редиш тези думи-като зрънца мъдрост, дадена Свише! Поздрави!
  • Поздрав!
  • Петя, обикновено намирам думи за твоите произведения. Този път ще замълча и само ще те поздравя за силата на словото ти.
Предложения
: ??:??