Въртележката на сънищата

- Сънувах странен сън! - каза Пилина с прозявка и погледна към Пилин, за да срещне неговия поглед.
- Какъв сън, скъпа? - попита лениво той.
- Сънувах, че къщата ни се е преместила на друго място. Много красиво място... Искаш ли да ти разкажа? Беше слънчев ден...
Пилин я погледна, измърмори нещо и започна да се облича за работа. Когато стана готов за тръгване се доближи до съпругата си и се опита да я целуне, но тя вирна сърдито нослето си и се обърна на другата страна. Пилин затръшна врата след себе си и... О, чудо!... Малкото им дворче с неокосена тревичка отпред бе заместено от разкошна градина с цветя. Лилавеещите им коронки се бутаха една в друга от напора на морския бриз, довяващ мириса на солената вода. Пилин разтърка очи с надеждата, че сънува, но като погледна пак, видя как слънцето се плъзга по лилавата вълна на цветята и отведе погледа му по-нататък. Синьо-зелено езерце се бе настанило на мястото на грозния паркинг и вместо ръмженето на запалващи се мотори, се чуваше нежното чуруликане на падаща в далечината вода.
- Полудявам! - помисли се Пилин и тутакси се втурна обратно в къщата - Пилина, Пилина
Аз съм полудял, Пилина!
- Пилин - обърна се към него тя и все още сърдита нотка се долавяше в гласа ù, но любопитството ù надделяваше - какво ти има, Пилин?! Защо крещиш?!
- Луд съм! Луд съм! Къщата ни не е там, където е! Къщата ни се е преместила!
- Ти още ли ми се подиграваш?! Аз като човек се опитвам да ти споделя! Нали затова сме съпрузи - да можем да си кажем всичко! А ти, ти какво правиш?! Смееш ли ми се - ще видиш ти... - думите на Пилина се лееха с боботливия ритъм на обиденото ù его и заливаха Пилин със страшна сила. Тя вече беше надянала халата си върху нощницата и побутваше съпруга си към вратата...
- Да вървиш на работа! Само ще се чудиш как да се скатаеш! Сега пък - луд бил! Нищо ти нямаше преди малко, когато ме обиждаше! Нехранимайко... - изведнъж млъкна, сякаш нож преряза гърлото ù. Едната ù ръка хвана ръката на Пилин и го придърпа пред нея.
- Какво е това, Пилин?! Къде сме?! - гледката от прозореца се отразяваше в ококорените ù очи и в тях заигра пъстротата ù - синьо, зелено, лилаво, охра...
Тя избута съпруга си и излетя тичешком през вратата. Босите ù крака нагазиха в зеления килим на меките треви току пред прага им. Побутна се измежду цветя и ù се стори, че те сякаш ù се поклоняват и се отдръпват, за да мине. Стръмна скалиста пътека я отведе до езерото. Светлината се отразяваше на повърхността му и тя засияваше, отразявайки всичко наоколо си. Песъчливата почва по брега му погали Пилина с утринната си топлина. Малкият водопад сякаш тържествено изсвири и разпръсна милиони цветни пръски - като че посрещаше новата си господарка. Морето тихо преливаше от вълна във вълна и аплодираше появата на Пилина. Вятърът заигра в разпуснатите ù коси и разпери халата ù. Чувстваше се като кралицата на света. Тя, обикновената Пилина, дето всички се подиграваха с нея: ту че ù бил голям носът, ту че ù били къси краката, ту заради възскромния гардероб и косата, дето винаги я носеше намушкана в яката на якето... Не, стига! Съдбата сега ù бе подарила един отрязък от друг живот...
Пилин я настигна. Седна пред нея и замислено рече:
- Как досега не съм разбрал, че си толкова хубава, моя Пилина?!
В този миг небето се закри от черна сянка. Едно огромно и страшно летящо същество се спусна към тях по-бързо от вихъра. Стъблата на цветята се изпочупиха от силна струя въздух, връхлетяла ги толкова неочаквано. Езерото потъмня и за миг се възцари най-страшната тишина. Нещо зловещо, прелитайки, вкопчи здравите си нокти в Пилина и тя мигом загуби съзнание. Пилин се затича след нея, крещейки името ù:
- Пилина, Пилина! Къде са ми чорапите, Пилина?! Не мога да намеря нищо в гардероба!
- Чорапи ли?! - сънено се протегна тя. И добави наум „Какъв странен сън!". След малко вратата на къщата се отвори рязко. Пилин влетя в стаята с изпънато от страх лице и извика:
- Аз полудях! Къщата ни се е преместила?! - каза прежълтял той, но ругатните на Пилина го застигнаха:
- Лентяй такъв - да отиваш на работа! За какъв се мислиш ти?! Някой длъжен ли ти е на тебе да те хрантути цял живот?! Чорапите си не знае къде седят в тази къща... - Пилина млъкна изведнъж и ококори очите си. Гледката от прозореца ù беше умопомрачителна...