23.02.2019 г., 16:17 ч.

За Абревиатурата ДАП и за дападжиите 

  Проза » Други
4119 2 7
10 мин за четене

 

Адаптирано преработен текст за конкурса – в оригиналът това е част от проект за книга със заглавие „Муза изгубена в диплите на времето“.

 

Ще съм откровена. В моите спомени тази абревиатура съм я чувала само от единия си чичо да я употребява. Сега е като някакво смътно далечно ехо от ранното ми детство. За това и преди да напиша долните редове специално проверих значението и във вездесъщия чичо Гугъл. В платформата „Думите” е написано как това е означавало Държавно Автомобилно Предприятие. Но нали всеки език на земята еволюира… Българския и той така. Че ето какво научих за новото значение на ДАП и за дападжиите…

Говоря си с един компютърен специалист, преправящ охранителната ни система. А той през дума, през три не спира да се прехласва по някакъв си негов Учител по медитации… и аз го питам какво пък толкова му е помогнал, че му е толкова примерен ученик… Щото то за времето за което ми разказва, че е бил при него е можело да изкара една цяла магистратура, а той ми отвръща: „ Аз си карах при него не само магистратура, но и докторат” - и ми се пъчи гордо като себелюбив петокласник похвален от госпожата пред класа си и после продължава – „Добре разказвам ти и после забравяш за това! Ти ми се довери и аз ще ти разкажа нещо за себе си!”. А аз му казвам че няма проблем и ще съм гроб И той като я подкара… Леле - мисълта му потече кажи речи като изповеден монолог:

„Преди да ме срещне Учителя бях пристрастен към цигарите и хазарта. Ходех на казино. Обикновено играех на ролетка, или ако не - чешех хазартната си краста в някоя Бинго зала. Бях доста назад със сухото. Направо си се бях подмокрил от всякъде! Имах вече няколко заема. Направих още един и отидох в казиното с надеждата да спечеля и да си върна старите. Първо тръгна много добре. Събрах пари за единия си заем. Ама пуста тръпка! Реших да рискувам и със замах да оправя всичко на веднъж. Продължих да залагам и отново пропилях спечеленото. До мен стоеше мъж на средна възраст. Докато печелех не му бях обърнал внимание, но когато започнах само да губя се заслушах какво и как залага. Разиграваше близо четири хиляди лева. Сума никак не бе малка дори за по-така хора. Любопитното ми беше, че е абсолютно спокоен. Единия път ги губеше, а на следващия ги спечелваше отново плюс полагащата му се печалба. Винаги когато залагаше по две хиляди лева и то все на цвят печелеше. И така всеки път. А аз загубих всичко. Предложи ми заем за часовника ми, пръстена и мобилния ми телефон. И трите никак не бяха евтини. Не се пазари изобщо. Даде ми за тях сумата, която аз поисках - в чипове естествено. После продължи да си играе невъзмутимо. Загубих и тези пари. А той старчокът бавно, но методично печелеше. И то как печелеше… Много му завидях! Чак ме хвана яд, защото не си тръгнах когато бях спечелил парса, с която поне да мога да си върна първия заем… И хайде и малко за джобни. Вече се канех да си тръгвам. Знаех се какъв съм. Не исках да изгубя и автомобила си. Въртях ключовете и талона за колата в ръка и се борих със себе си. Изненадващо той се протегна хвана ключовете и талона между дланите си и се обърна към мен с думите: „Много от нещата могат да се управляват с мисълта - други с волята. А за най-трудните пристрастията каквито са цигари, алкохол, наркотици и хазарт са необходими и двете - и бистра мисъл и твърда воля. Искаш ли да опиташ да започнеш да контролираш себе си в подобни ситуации и да си върнеш заемите? Ако искаш ела с мен на бара?! Но веднага, още преди следващото залагане! ” Стана и тръгна към бара, оставяйки всичко на масата правейки жест на мъж, който може би бе с него. Съгласих се. Нямаше място за гордости и фукнявене. Бях много я загазил. Трябваше по някакъв начин са търся изход. Какъвто и да беше той. Отидохме на бара. Беше някъде четири без четвърт след полунощ. Той ми написа на едно листче на какво и как да залагам. Накара ме да поставя номера на залаганията, отчитайки като номер едно първото си залагане, което трябваше да направя точно след четири часа. Остави ми три хиляди лева, две банкови сметки и адреса си. Каза, че ми взима автомобила за залог. Подписах му и запис на заповед за колата. Уговорката беше да залагам точно в определените от него като пореден номер. И то така, както ми е указал в листчето. През останалото време искаше да имам волята и да играя със символични суми. Уговорката бе, да играя до осем сутринта. В осем и тридесет трябваше да отида до банката срещу казиното и да преведа определени суми от това, което имам в наличност. Или по-точно по една трета от спечеленото в двете банкови сметки, които ми бе дал. Третата третина трябваше да му я занеса на адреса в брой. После си тръгна оставяйки ме сам. Сигурен съм защото - съгледвача, който преди малко бе помолил да му наглежда чиповете докато бяхме на бара си тръгна с него. Помислих, че това което той прави е пълна глупост, а аз правя някаква си щура лудост. Всичко обаче се разви като по конец. В символичните залагания ту печелех по нещичко, ту губех, но то бе незначително. В това, което ми бе дал като задължително да изпълня загубих само три пъти. Всички останали залагания бяха доста печеливши. Не зная как е разбрал, как и какво ще се падне така, че аз да печеля. Но случващото се бе факт. На финала се получи една повече от прилична сума дори за натренираното око на служителите в казиното. Часовникът на стената удари за осем сутринта. Хвърлих полагащото се на крупието, доизлъсквайки му куртоазно полираната усмивка и станах от масата. Изпълних всичко както бе по уговорката. Отидох в банката. И тук ако съм честен - първо си мислех: „Сметките сигурно са засекретени и са на някоя анонимна офшфорка, фондация, или някаква мнима асоциация, която играе на късо с казиното. А тези пари са форма на черни ресто-фактури, които се връщат в такива случаи под тезгяха.” Реших все пак да попитам момичето в банката за „характера или вида” на сметките. Нищо подобно! Оказаха се публични сметки за набиране на средства. Едната бе на Отец Саръев и храма му в Родопите, където той покръстваше помаци. А другата бе на Отец Иван от приюта в Нови хан. В първия момент не можех да повярвам. Мислех си дали не е някакъв капан на НАП. Или пък участвам в някакво реалити шоу за реклама на хазартния бранш. Та онзи имаше вид на хладнокръвен печен мошеник. Отидох до тях, но не спирах да се притеснявам както за своята собствена сигурност така и най-вече за автомобил си. Дадох му парите. В обаче тях, имиджа му бе съвсем друг. Нямаше нищо общо с визията от казиното. Тогава схванах как видът му в игралната зала е бил всъщност пълна дегизировка. За мое учудване ми върна всичко, което му продадох докато залагам. Даде ми ги при условие, да не стъпвам без него в казино. Обещах му! А той после скъса записната заповед и ми върна ключовете и талона на колата. Послушах го и си удържах на думата. От тогава и не съм стъпвал сам в казино или бинго. А като започнах курса при него - отказах и цигарите. Най-интересното бе, че след като почнах при него с обучението по медитация един път той ме накара да мина покрай някое казино. Усещането бе много интересно. Все едно някой от вътре те бута да не влизаш. Точно обраното на онова усещане от преди срещата ни. Тогава сякаш нещо или някой като магнит ме привличаше да вляза. Нямам обяснение и досега какво ми направи с главата този човек в тези курсове. След пет шест месеца отидохме заедно. Тогава аз му бях съгледвача. Влязох вътре, притеснявайки се че ще се скъсам от борба със себе си. Ами! Нищо подобно! Чувството което изпитах бе странно но не и непознато. Все едно попадаш в компания с пияни хора, които не знаят какво правят и защо го правят. А ти си си трезвен и им се чудиш на акъла. Ей такова усещане имах през цялото си време на престоя. Пък ако трябва да откровенича и до ден днешен не знам как го прави това със залаганията. Но този човек без проблем може да доведе до фалит всяка игрална зала. Страшен е. Два пъти в годината, както казва той по една седмица ходи на лов за курсисти по казината. Вече нам си коя поред година съм при него… Поне по четири пет човека съм видял с очите си да отказва от хазарта. За цигарите не съм ги броил, защото към това пристрастие при него идват и хора, които не са запалени по хазарта. На въпроса ми защо го прави това, той отговори с усмивка, как бил член на надзорния съвет на ДАП и имал ангажименти в тази насока.” Тук вече не издържах и го питам: „ДАП ли какво е това ДАП?” А той пак като се отприщи по неговия си начин: „Да бе и аз се чудих в началото какво е това пък то ДАП било Духовна Агенция по Приходите.“ Твърдо си мислех, че няма такъв ДАП и това си е само една негова измишльотина, оправдаваща действията му. Даже един път го закачих на тази тема по на сериозно. Тогава той ме повика близо до себе си и каза: „Не мога да ти разказвам подробности, но нали си мой човек ще ти дам джокер!” И ми показа на компютъра си една снимка на старец просяк с гълъби на ръце. Името му било бай Добри от село Байлово. И ми казва: „Това също е наш човек - Дападжия е!”. А аз си мисля: „Учителя нещо ме изпитва или се шегува” то си му е в стила да ги прави и двете неща. Като се прибрах в квартирата си ей така без някакво определено чувство порових в нета и разбрах интересни неща. Тоя бай Добри е наистина съществуваща личност и е най-големия дарител на няколко големи храма, и на няколко манастира в България. Просел по улиците и цялата милостиня, която съберял я дарявал на божиите храмове. Чак нещо ме жегна под лъжичката. Аз продължавам да си мисля, че няма такова нещо като ДАП, но вече не съм толкова твърд в убеждението си! Повече не съм закачал Учителя на тази тема. Пък и той не говори много по нея - даже почти никак. Но нали ти казах всяка година, някой като мен е поставен пред такова изпитание – дали да изчезне с парите и да продължи да затъва в блатото на хазарта или виждайки, как всичко може да бъде манипулирано с мисъл и желание да вземе друго решение. Та така се запознахме с Учителя. А щом на мен ми завъртя ръчките на мисленето и влечението по хазарта в друга противоположна на хазарта посока, защо да не се опита и вашите да врътне към по-нормално на секса с мъже да гледате, я? Той като ви види ще си прецени и ще си каже човека.” И тук вече тоз уж компютърджия ме впечатли окончателно. Щото ние с моите две дружки малко опъки си падаме като сексуално ориентация и за това го питам: „Това за промяната на сексуалните ни предпочитания звучи впечатляващо. Добре след като свършиш и вилата ни в Родопа ще се опитам да се съберем с другите две убаици и да поговорим по въпроса… А той ми отвръща повече и от спокойно: „Ваша воля! Той без да му се помолите и да сте вътрешно убедени, че го искате нищо няма да предприеме. Щото нали иначе действията му ще противоречат на Дападжийството за което отговаря…!”

Лелеее… Ама и то сега стана един изповеден монолог… Чак за проблем с логореята май трябва да ида на психолог… Но монолог или монологичен разказ… В края на краищата така разбрах как една Абревиатура може да има по няколко значения в един и същи език.

 

© Ригит Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Монолог »

30 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това беше добро
    Бива те все още...
  • Не мога да ти отговоря... По този въпрос много здраво ме гони Деденцията пардон Деменцията..
  • Може би, само ти си знаеш това. Наистина ли си на 93 години, а?
  • Благодаря за отделеното време и за коментара Петьр 1. Ако си обърнал вниманието в началото е написано, че това е част от книга, която е адатаптирана като монолог специално за конкурса. Когато се прочете цялата история от която тази е една много, много, много малка частица може би ще бъде малко по смислено )) За сега е в графата опит за монолог с неочакван край!
  • Много интересна история, само края е малко безсмислен. Според мен.
  • Благодаря че се отби Какичко! И за коментара благодаря! Амаа щом Учителя го е казал може и па да има Нещо такова дето да сбира лепта от струпаните купчини пари и да ги пренасочва към по така сфери. Ма това Нещо да не е точно Държавата в лицето на НАП. Що пък и в явлението рекет да няма някаква форма на дуализъм след като дуализма го има навсякъде във Вселената - а?
  • Значи да ти кажа, не знам аз този ДАП съществува ли, ама дападжии има. И слава Богу, че съществуват. А щом те съществуват, то значи и ДАП-а го има.
Предложения
: ??:??