Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм...
Катеря една история. Бавно - като на погребение.
Щраквам музиката - Стенли - Обсебен..
Десен, ляв - Проход Шипка - ОТВОРЕН.
Усмивка.
Катеря монотонно и бавно. Сменям 5-та, 4-та - безропотно плувам към Безкрая..
Поглеждам Лъчко - все му е тая..
С очи ми брои предавките надолу...
Ад, ама не на Данте - нашият личен. Засега не се напряга на седалката...
Километражът прехвърля половинката си..
Започват да пилят гумите.
Свивам бъдещето ни в точица.
Настигам Варна-град.
Дебна гларусно - права - забранено к'во пък...
- Фифи, усещам гумата през пода.
- Сигурен?
- Не!
- Добре, и аз не. - изправят се завои. Триене, съпротивление - физика, а ние с Хуманитарно образование...
Пилот-изпитатели!
Било и връх.
- След малко сме вдясно, нагоре - спокойно Капитанът нарежда.
- Добре. - абдикирам и качвам от 3-та на 5-та с мигач и полека нагоре - към белите кости.