Хората в Северна Македония интуитивно чувстват, че нещо с тяхната държава, народ и език не е наред. Това ги кара да са винаги нащрек, да чувстват заплаха отвсякъде, да виждат в околните недоброжелатели, даже врагове, които искат да ги унищожат и да им отнемат най-светите човешки ценности. Това ги прави нещастни, злобни, язвителни, горди и високомерни. Комплексира ги и кара да търсят основания за произхода си в божествени и други, силно хиперболизирани измерения: Те са родоначалници на бялата раса, всичко велико и значително е македонско, те са най-умни и красиви и затова останалите народи трябва да се прекланят и възхваляват тяхното величие и уникалност. И всичко това е, защото във времето на Титова Югославия те са расли изолирани от външния свят, възпитавани са и моделирани в еничарски дух , подхранван от омразата към всички околни, с изключение на собствената югодържава, като са използвани силови и перфидно добронамерени методи на въздействие. Сега, когато от 30 години Югославия не съществува, светът е отворен, а интернет е достъпен за всички, които се интересуват от него, нещата за Македония напълно са се променили. Под натиска на истината македонската идентичност започва да се пропуква, което предизвиква яростна реакция от нейните неграмотни, заблудени или нечистоплътни носители. Но реално, какво в действителност може да осмисли, закрепи и стабилизира във времето  македонската идентичност и държава? Македония е една малка, бедна и многонационална държава, с планински терен и неплодородни почви, без природни изкопаеми, без големи водни ресурси без излаз на  открито море, без истинска история и с намаляващо, поради различни причини, население. За краткото си съществуване от 1945 г., като съюзна и от 1991г., като независима държава, тя не е родила нито един значим национален писател, поет, композитор, учен, или мислител. Това се дължи на кафанското и чалгаджийско възпитание на македонското население и на факта, че всички по-интелигентни и умни македонци са били избити или изгонени в чужбина, защото не са приемали налаганата им насила македонска идентичност. Затова всичко, което се води за македонско, е присвоено отвън, най-вече от изтъкнатите личности и история на съседните стари, съществуващи от векове народи и държави.

                Македония е като едно насила откъснато от майка си малко дете,осиновено от насилника си,без да му е казано за това,че е осиновено.Внушено му е,че истинската майка е някаква чужда жена, олицетворение на всичко най-долно и отвратително,от която детето трябва да се пази,защото тя може да му направи нещо лошо или да го откъсне от осиновителя.Затова то трябва да мрази и оплюва тази жена и да избягва всякакви контакти с нея.Но времето тече,детето пораства и истинската майка ,водена от любовта си към него,най-накрая,макар и трудно, успява да му каже истината.Детето е шокирано,не ѝ вярва,обвинява я в лъжа,охулва я,но е разколебано и изпълнено с противоречиви чувства. То вече е пораснало и трябва да направи своя избор.Да се върне при осиновителя си и да продължи стария си начин на живот,от който се е опитвало да избяга,да припознае истинската си майка и да заживее с нея един нов,може би по-смислен живот или да продължи по свой самостоятелен път, независимо от двамата!Този избор е решаващ за неговото бъдеще и то трябва много мъдро да го направи,защото ако остане самостоятелно,може някой Кумчо Ал Вълчо да го изяде по пътя! Тогава какъв е смисълът,че се е раждало!?