12.11.2013 г., 18:15  

За мен - само за мен

1.6K 0 6
2 мин за четене

     Отдалечават се хората. Дотолкова... че си стават напълно чужди. Не си липсват. Никак даже. Могат да живеят отделно. И така са по-малко сами, отколкото заедно.

     Плащам си – и с пари, и с късове от себе си. За всичко. Понякога ставам толкова бедна, че ми се плаче, но задържам сълзите в очите си и надигам глава, за да не се разлеят по лицето ми...

         Есен е. Винаги е есен – и в мен, и навън. И студът ме поглъща. И така сякаш по-лесно се понасят несгодите. Не само защото мръсотията и мокротията се отразяват в мен – нечовешко истински – буквално и метафорично, а и защото така се случва с мен, направо ми е присъщо да бъда в това време и да се чувствам така.

     Бягам. От тях и от себе си. Бързо... Пълня главата си с мисли, букви, мелодии, ритми... За да забравя. За липсите. Толкова се лутам в чувства, че от напълна убеденост какво искам – всичко се превърна в „може би” и „нямам идея”...

     Блъскам се в истина и лъжа. Ежедневно. Едновременно. Дори вече не ми се повдига от тях. Напротив. Питам се какво ли следва... Докъде ще се стигне. Сблъсък. И следващ. И следващ. Не падам. Не ставам. Нищо. Преминават през мен и си отиват. Неизпитани. Непрезирани. Никакви.

      Питам се... себе си... После се крия от отговорите... С тичане и друга музика, с наполовина прочетени книги, книги, на които не искам да знам края. Скитам бездрешна и безгрешна, докато се намразя или докато намразя слабостта и страха в себе си.

     Това всичко е в главата ми, само че изложено тук в букви. Може би са без смисъл. Важното е, че аз си го откривам И знам, че са подредени правилно. Не всеки ден протягам ръка към себе си. И не всеки ден я приемам. „Сбогом” е по-дълго от „довиждане” и все пак не ми прилича на „никога”... А трябва. И ще се наложи.

     Тегло има и душата... Не е безсмислено – никак. За мен има смисъл, но само аз си го виждам. В споделените битки със слабите – ще го видите и вие. И ти. Сбогом... Никога е вече близо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много!
  • И мен ме грабна творението ти... страхотно е Повече щастие ти пожелавам..и успех.
  • Много, много ти благодаря. В света ми има място за всички. Тъгата ражда стихове и романтика. Не я каня, но не я и пъдя от себе си. Тя е част от мен и докато я има - ще пиша за нея! Още веднъж - благодаря!
  • За да живееш пълноценно първо трябва да умреш, а есента е най-хубавия сезон. Не само ти виждаш смисъла. Светът е пълен с тъжни хора. Извини ме ако съм нахлул непоканен в света ти! И дано дойде ден, в който повече да не ти се пише! Поздрав!
  • Когато съм щастлива - не пиша

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...