За мен - само за мен
Отдалечават се хората. Дотолкова... че си стават напълно чужди. Не си липсват. Никак даже. Могат да живеят отделно. И така са по-малко сами, отколкото заедно.
Плащам си – и с пари, и с късове от себе си. За всичко. Понякога ставам толкова бедна, че ми се плаче, но задържам сълзите в очите си и надигам глава, за да не се разлеят по лицето ми...
Есен е. Винаги е есен – и в мен, и навън. И студът ме поглъща. И така сякаш по-лесно се понасят несгодите. Не само защото мръсотията и мокротията се отразяват в мен – нечовешко истински – буквално и метафорично, а и защото така се случва с мен, направо ми е присъщо да бъда в това време и да се чувствам така.
Бягам. От тях и от себе си. Бързо... Пълня главата си с мисли, букви, мелодии, ритми... За да забравя. За липсите. Толкова се лутам в чувства, че от напълна убеденост какво искам – всичко се превърна в „може би” и „нямам идея”...
Блъскам се в истина и лъжа. Ежедневно. Едновременно. Дори вече не ми се повдига от тях. Напротив. Питам се какво ли следва... Докъде ще се стигне. Сблъсък. И следващ. И следващ. Не падам. Не ставам. Нищо. Преминават през мен и си отиват. Неизпитани. Непрезирани. Никакви.
Питам се... себе си... После се крия от отговорите... С тичане и друга музика, с наполовина прочетени книги, книги, на които не искам да знам края. Скитам бездрешна и безгрешна, докато се намразя или докато намразя слабостта и страха в себе си.
Това всичко е в главата ми, само че изложено тук в букви. Може би са без смисъл. Важното е, че аз си го откривам И знам, че са подредени правилно. Не всеки ден протягам ръка към себе си. И не всеки ден я приемам. „Сбогом” е по-дълго от „довиждане” и все пак не ми прилича на „никога”... А трябва. И ще се наложи.
Тегло има и душата... Не е безсмислено – никак. За мен има смисъл, но само аз си го виждам. В споделените битки със слабите – ще го видите и вие. И ти. Сбогом... Никога е вече близо.
© Единствена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря много!
-
И мен ме грабна творението ти... страхотно е
Повече щастие ти пожелавам..и успех. -
Много, много ти благодаря. В света ми има място за всички. Тъгата ражда стихове и романтика. Не я каня, но не я и пъдя от себе си. Тя е част от мен и докато я има - ще пиша за нея! Още веднъж - благодаря!
-
За да живееш пълноценно първо трябва да умреш, а есента е най-хубавия сезон. Не само ти виждаш смисъла. Светът е пълен с тъжни хора. Извини ме ако съм нахлул непоканен в света ти! И дано дойде ден, в който повече да не ти се пише! Поздрав!
-
Когато съм щастлива - не пиша
-
Умееш да заразяваш с тягостно настроение. Чудя се, какво ли ще е ако си щастлива!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
