За нас, за сметаната и за още нещо...
За нас, за сметаната и за още нещо...
Вчера сутринта Елена Нинова (enena) ми се обади на мобилния телефон:
– Имам радостна новина, Петенце. –Излязло ми е решението за пенсия в България!
–Е-е-е! Браво!..Най –сетне! Колко ще вземаш?
–Много!.. Цели 136 лева на месец!.. И четири стотинки отгоре!
С Елена сам Господ ни събра преди години навръх Великден, пред църквата . Не роман, трилогия може да се напише за нашите общи преживелици тук. Сестра да ми беше, не бих могла да я обичам толкова! Затова сядам да пиша сега тези редове тук, а сълзите ми са на очите.
Сто тридесет и шест лева! Почти седемдесет евро на месец!
Елена има 32 години трудов стаж в България. Голяма част от тях са в рудници. В тунели с уранова, силикозна и ...не знам още каква среда. Може и да бъркам нещо в терминологията Аз не съм помирисвала рудник. Баща ми беше черен миньор, за да мога аз да нося лачени обувчици и да си уча филологиите. Но това е друга тема.
Темата ми сега е за геноцида. За геноцида на българския народ в началото на 21 век.
Те не колят народа си, както турчин не го е клал. Турчинът сега е просто удобна цел, към която може да се насочат ксенофобските страсти. Но и това е друга тема.
Те сега морят народа си, както и чума не го е морила.
Българинът е ученолюбив и знае много приказки. Знае и приказката за двете жаби, дето паднали в едно ведро с мляко. Едната примирено и послушно се удавила, другата започнала да бие с крачета. Била, блъскала, трудила се, докато усетила под себе нещо твърдо(маслото, дето избила с крака, демек) и ...пей, сърце, изскочила от ведрото.
И българинът рита в млякото. Рита цял живот, кой в родното мляко, кой в чуждо. Блъскаме да се задържим, да устоим, да издържим, да спасим и жабчетата си. Поне да бяхме си останали зелени, в унисон с българската природа, а то кожата ни се протри да се пребоядисваме, само лицата ни позеленяват от време на време, не че завиждаме , ами кой знае. Но и това е друга тема.
И в мига, в който усетим че аха-сме избили сметаната, ни мятат извън ведрото. Пльосват ни на сухо. Сметаната, млякото, цвика дори отива в търбуха на този, който цял живот потен вода(тоест –мляко ) не е пил.
За нас остават щедрите 136 лева (почти 70 евро са това, не е шега работа!) на месец. И за лихва-диагнозите, натрупани през годините френетично ритане в бездънното ведро.
И въпросът докога ще врякаме и крякаме...вечер, пред телевизора, а на улицата вместо знамена развяваме кирливи ризи?
Или мрем тихо и кротко. Като жаби на суша.
Със щедрите 136 лева на месец.
Колко века още трябват, НАРОДЕ???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
А всички изходи от лабиринта на живота ни са еднакви.(Задънени)
