За предвидимостта, чаплите и... (за конкурса)

          Здравейте, драги читатели!

          Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам.  Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство  може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ако нямате села,  дето е пълно с пернати, поне Дискавъри гледате, предполагам. Ако и това не ви влече, поне на Планета пайнер хвърляте по едно око. Шът! Мъжката аудитория да не е  гъкнала, щото много добре зная, че не гледа вечер „Севилският бръснар”.

         Та, исках да ви кажа,  въпреки всичко реших да изкарам един орнитоложки курс,  за да се запозная  в детайли със съществото-предизвикателство, наречено бяла чапла, до степен да вникна в ДНК-то ù. Не заради друго, ами защото напоследък мъжът ми започна да закъснява. Питам го къде е бил, а той  - „При бялата чапла”.  Знам, че понякога го обзема романтиката и вероятно мечтае за езеро, край което грациозно се разхождат бели чапли, но  чак пък за грандиозни мечти да му остава време от почти 24-часовия му работен ден, малко съмнително.  Ще разбера аз къде е това „ При бялата чапла”. Хм… да е съседката от петия етаж. А, не! Тя няма необходимото оперение, нищо, че краката и са метър и петдесет – не! А и му стига една дето страстно пазарува, опс, римува в МОЛ-а, та чак свят му се завива да ù насмогне. Да не би пък да е някакво кодово наименование,  да се измъква от къщи за турнир на карти с Иван.  Хм! Едва ли… Тя, само Ивановата да дочуе от някъде   за бяла  чапла… Не като бяла чапла, като  три щъркела едновременно ще го изкълве.  Не е това.

            Не е, не е, но мира не ми дава, какво е. Както знаете обаче, от споделеното с вас, имам изключителни  дедективски умения. Умения, до степен писане на криминални разкази. Изобщо и през ум  да не ви минава, че се хваля. Не се хваля, споделям  с вас за  огромните си таланти. Иначе за какво са ми, ако останат несподелени. Той, мъжът ми от работа няма време да ги забележи.  Както и да е,  няма да влизам повече в обяснителен  режим,  свързан с моята същност, защото отивам да купя каскет, черни очила, фотоапарат, лупа, бележник, химикал и най-важното черни ръкавици, а в пазаруването съм много добра.

           Готово. След като се прередих два пъти на опашка  за промоция на черни ръкавици от естествена кожа (купих и резервни за всеки случай), както и един път на опашката за каскети, на която без малко да оскубя оперението на една малка бяла чапла и да сложа на мястото друга  средно голяма сива чапла, които настойчиво искаха да провалят начинанието ми, измъквайки под носа ми детективските атрибути. Да, ама не! Не им се получи. Хм! Този, мой мъж да не би да е започнал да отмаря в МОЛ-а, че то тук пълно с чапли, дори и с такива под прикритие, които оцветяват оперението си в  непредвидими цветове. Едва ли. Та него започва да го боли глава само когато започна да му разказвам за перипетиите си в пазаруването и изреждам какво съм купила, та камо ли  да тръгне из магазините. Достатъчен е стресът от сметките след  покупките ми, защо трябва да си го причинява предварително виждайки цените на етикетчетата. Не! Друго е…

            Тихо… тази вечер ще го причакам зад ъгъла пред офиса му. Ето ме, скрита в полусенките на дебрите на падащата вечер. Маскирана, с фотоапарат през рамо, лупа в десния джоб, бележник в левия, химикалка зад ухото, да ми е под ръка, нахлупила почти до носа си каскета. Ха, да ме познае!

              Ето го и моя. Куфарчето с документи  в дясната му ръка, в лявата стиска ключовете за колата. Виждам колебание в походката му. Не стъпва уверено към любимото си превозно средство. Прави две крачки напред, три назад и по половин на четири пъти встрани. Ама, че танцьор се извъди тоя мъж! А, кривна… Следвам го по петите. И какво да видя  точно след десет метра -  табела, окъпана в неон „ При Бялата чапла”,  изписана с черни букви. Ох, какви терзания само си причиних заради 4-5 бири, споделени с възрастен барман и няколко квартални пияници! Какви терзания само,  какво изгубено време! Вместо да си направя вечерната маска с кисело мляко на лицето, аз съм тръгнала да разследвам някаква си бяла чапла.

             Само да ми се прибере моя, само да се прибере… А недай си Боже  в четири часа сутринта да ми имитира проблеми с простата, а проблемът да е в бирите, че и за това да се тревожа, вместо да направя дневния си план за пазаруване. Само да се прибере. Бялата чапла черна ще му стане. Само да се прибере… С пернати ще ми се занимава, а аз да изучавам в детайли ДНК-то им, сякаш няма какво друго да чета, като например  брошурите за промоциите в МОЛ-а…

              Няма да ви кажа, какво ще стане обаче, като се прибере. Стойте малко в напрежение.  В никакъв случай мъжката аудитория не трябва да разбира, че една жена може да бъде и предвидима. А и колкото по-непредвидим и неразбираем е дълбокият смисъл на безценната ми творба, толкова шансът ми  за награда расте.

              И аз съм понаучила нещо от всичките тези курсове, било посещавани с кон или с лимузина, с цел да бъда на конкурсно ниво.

             А парична награда ще има ли? Не за друго, харесала съм си едни обечки, с изумрудени камъчета.