Сутринта дойде по-бързо от светкавица. Бартак изпъшка, облече се, Дебелия вече го нямаше, и тръгна на тренировка.
Излизайки навън, видя непозната земя и се събуди. Всички търчаха някак делово, събираха се в строй. Той хукна след тях, после се усети и затича обратно към палатката. Мечът!
Грабна го, запасвайки се в движение. За малко да проспи смъртта! Защо Гаурис не го беше сръгал?
Хайде бе, човек, колко пъти те ритах?
Дебелия изглеждаше тревожен, всички останали – също. Бартак не мислеше да се дели от тях.
Какво следва? – попита.
Отиваме на бойното поле. Вече ни чакат.
Поне не ги нападнаха през нощта, както правят разбойниците. Сигурно ако ги победяха, щяха да ги пуснат културно да си идат.
Готов съм! – не беше готов.
Строиха ги точно както му обясни Плерах. Самият той стоеше отпред, отляво до него беше Звяра, от другата му страна Зертон. Пред тях се подреждаха две редици копиеносци с вид на селяни, току-що изкарани от нивите. Бе учудващо тихо, въпреки множеството хора. Бартак забеляза ...