12 мин за четене
Още докато приближаваше към тях, Бартак усещаше, че ще се заядат с него. Не му пречеше. Докато бе на село, минаващите търговци винаги пробваха остротата на езика си и той беше изградил защитна реакция. Не оставаше длъжен никому и затова го изпратиха да воюва.
Бяха трима, мотаеха се безцелно, но го следяха с крайчеца на очите си. Пътят му минаваше през тях, ако не се беше загубил. Реши пръв да ги заговори:
Накъде е втора реторха?
Спряха се, гледайки го наперено. Най-големият от тях, очевидно тартора, отговори:
Добър ден, извинявайте, на село не ви ли учат на обноски?
Добър ден, накъде е втора реторха?
Бартак мразеше празните думи. Или казваш нещо, или не, бърборенето без мисъл оставяше на глупаците.
Ти май си нов тук? – посочиха му очевидното. – При кои те назначиха?
Мечоносците.
Този отсреща имаше подготвена реплика:
Досега държал ли си нещо поголямо от патката си?
Да. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация