Коледа, тихо е, навън сега вали снега... и тъ нъ. На мен, обаче, нито ми коледно, нито ми е тихо, нито ме интересува дали „вали снега”. Коледно парти в службата. Всички служители са поканени, всички - задължени да отидат, а болните на легло и предалите богу дух присъстват с придружител. Изтупал съм се в костюма от абитуриентския бал и цепя секундата на две, обаче, пак съм закъснял. Превеждат ме с едва доловимо възмущение през целия ресторант и ме настаняват на масата на жените. Един само поглед на стратегическото разпределение ми е показал, първо, че мъжете са се барикадирали в дъното – точно до тоалетната и терасата за пушене, и второ - изроди! – никой не ми пази място. Мен са ме сложили между Врабчева от третия етаж и Свинарова от счетоводството. От мига, в който полагам задник на стола двойната ударна вълна от телесна сила така ме прищипва от двете страни, че не ми остава друго освен да проникна в ръба на масата с осмоза. Дишам на пресекулки, гледам встрани към масата на мъжете – а, ...