lordly (Лордли Милордов)
216 961
19.01.2014 г., 22:06 ч.

За топките на един тарикат 

  Проза » Разкази
623 0 7
2 мин за четене

ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ

 

 Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.

А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Бразилия. На, затуй и се изненадах вчера.

 Слизам на Рибния пазар и прескачам изпружените крака на един медопродавач, за да си хвърля съвестно билетчето в кошчето и чувам познат глас:

- Леко, Даскале, да ме не настъпиш!

Вглеждам се аз в брадясалата муцуна:

- Бре, Джин, ти ли си, бе брадъре – и налетях да го гушкам.

- Аз сам, аз съм, Даскале, ама Джин вече не съм – хили ми се той, ама някак тъй, накриво.

- Що тъй – придърпах аз идна празна касетка до него – как си, що си, разправяй!

- То за разправяне, Даскале, много, ама ще ти кажа края, щото той ме докара тук, на туй пазарче. Знаеш ли ти, Даскале какво се случва с търтея, като оплоди пчелата-майка.

- Тцъ – му рекох, щот кат малък съм жилен от пчели и от тогаз не искам ни да ги видя, ни чуя.

- Туй нещо става на 2–3 000 метра. Делта планеристи казват, че са го наблюдавали и по-високо. Тя лети до толкова, за да я догони само най-коравият търтей. И като свърши работата, женската му чупи оная работа, барабар с топките и оня умира.

- Айде, бе – само успях да издумам, а той:

- На, тъй и с мене. Хвърчах насам-натам и нависоко, и я намерих чак в Бразилия. Работих там в Шератон. И се появи тя: и хубава, и богата. Залепнах за нея, като гербова марка. Преместихме се в голяма вила с морски изглед. Дете ни се роди, дъщеричка, бяло и хубаво, като нея и мене – тук Джина спря, да избърше очи, а аз нетърпеливо:

- Е, и?

- Скъса ми топките!

- Как тъй – облещих се аз.

- Ами тъй! Събуждам се аз една сутрин - в къщата тихо. Разтъпках се навсякъде – няма никой. Колата ù отпред – няма я. Кошчето с бебето, дрехите от гардероба, обувките – всичко. С голям зор и с връзки на летището разбрах - с полет за Амстердам. Заминах за там. Една година вършах из цяла Холандия и Белгия също, и до Париж стигнах. Де що нейни приятелки и познати знаех, посетих и разпитах – нищо. Вдън земя изчезнаха, отвлякоха ли ги – не знам. Знам само, че сега съм като без топки. И защо ли ми са, като ми я няма пчелата-майка – изхлипа пак Джина, а аз седях и не знаех, какво да му издумам.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??