За топките на един тарикат
ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ
Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.
А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Бразилия. На, затуй и се изненадах вчера.
Слизам на Рибния пазар и прескачам изпружените крака на един медопродавач, за да си хвърля съвестно билетчето в кошчето и чувам познат глас:
- Леко, Даскале, да ме не настъпиш!
Вглеждам се аз в брадясалата муцуна:
- Бре, Джин, ти ли си, бе брадъре – и налетях да го гушкам.
- Аз сам, аз съм, Даскале, ама Джин вече не съм – хили ми се той, ама някак тъй, накриво.
- Що тъй – придърпах аз идна празна касетка до него – как си, що си, разправяй!
- То за разправяне, Даскале, много, ама ще ти кажа края, щото той ме докара тук, на туй пазарче. Знаеш ли ти, Даскале какво се случва с търтея, като оплоди пчелата-майка.
- Тцъ – му рекох, щот кат малък съм жилен от пчели и от тогаз не искам ни да ги видя, ни чуя.
- Туй нещо става на 2–3 000 метра. Делта планеристи казват, че са го наблюдавали и по-високо. Тя лети до толкова, за да я догони само най-коравият търтей. И като свърши работата, женската му чупи оная работа, барабар с топките и оня умира.
- Айде, бе – само успях да издумам, а той:
- На, тъй и с мене. Хвърчах насам-натам и нависоко, и я намерих чак в Бразилия. Работих там в Шератон. И се появи тя: и хубава, и богата. Залепнах за нея, като гербова марка. Преместихме се в голяма вила с морски изглед. Дете ни се роди, дъщеричка, бяло и хубаво, като нея и мене – тук Джина спря, да избърше очи, а аз нетърпеливо:
- Е, и?
- Скъса ми топките!
- Как тъй – облещих се аз.
- Ами тъй! Събуждам се аз една сутрин - в къщата тихо. Разтъпках се навсякъде – няма никой. Колата ù отпред – няма я. Кошчето с бебето, дрехите от гардероба, обувките – всичко. С голям зор и с връзки на летището разбрах - с полет за Амстердам. Заминах за там. Една година вършах из цяла Холандия и Белгия също, и до Париж стигнах. Де що нейни приятелки и познати знаех, посетих и разпитах – нищо. Вдън земя изчезнаха, отвлякоха ли ги – не знам. Знам само, че сега съм като без топки. И защо ли ми са, като ми я няма пчелата-майка – изхлипа пак Джина, а аз седях и не знаех, какво да му издумам.
© Лордли Милордов All rights reserved.
