Изпаднал съм в едно сладко настроение, заради предстоящия отпуск /контрактът ми се стори дългичък - 6 месеца/ и моля - не ми придиряйте, ако съм се разкиснал (по скоро съм разсъхнат, катоо...), спомняйки си (пиша бързо, но е вярно).
И преди съм го правил, но сега ми беше, като да се сбъдне мечта (трепереше ми душичката за почивка), макар и, както обикновено, да чаках момента, когато ще съм отхвърлил всички нежелани мисли, когато ще съм настроен напълно на вълна почивка, когато ще се почувствам по-възприемчив и по-склонен да се освободя от кофти настроения (угризенията, че пак не съм заедно със семейството си, но... Не го ли правя именно, за да остана сам със себе и няма ли след това да бъда по-полезен за тях, за приятелите, за другите?) Зная, че моето настроение се отразява на всички около мен, зная, че може и упреци да чуя, но толкова неща съм изтраял в името на по-доброто "после", че и сега не се обяснявам .
Уверен в правотата си и в добрия смисъл на постъпките си, тръгвам за Родопа ...