От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав беше. Висок, строен. С очи черни като маслини огън хвърляха. От къде да знаех, че ракията ги запалваше. Вече бях дълбоко хлътнала кога дойде леля, която беше женена в тяхното село, и ми каза. Ама кой да чуе? Тате и мама отсякоха – Не.
ала кой да чуе? Пристанах му.
Божкеее, какви нощи бяха..че и дните. Лудетина беше Спас, не мога да отрека. Луд за връзване. И сега като си спомня цялата ми снага трепери. Но за кратко беше.
После започна. Не ща да си спомням, че като си спомня ми идва да захвърля всички приготовления, да си хвана куфара и да се махна. Амчи млада съм още…хубава…сама. Мъже колкото искам.
Ама, като Спас знам, няма да има. Първа любов…сърцето ми още гори.
Аууу, ще изгори халвата. ...