Записки от подземието на шестия етаж - 3.
Гледам – наш Боко спира Жипката край нива. На нивата трактор. Отива нашичкият при тракториста и го пита защо е без маска?
Вижда се ясно – сам питащият НЯМА маска, ама държи оня да сложи. Още по-странно, че нивата не е обществено място…
Човекът влиза в трактора и не се показва повече. Шашнат от тълпата охрана, мисирки, босове мутренски.
Боко говори – ма, колко е хубаво, колко много трактори има на полето, как…
Камерата, обаче, работи.
И никакъв трактор – освен спрелия от зор – не се вижда!
Обаче, нашичкият каканиже за трактори и природа. Отново вижда нещо, което липсва в реалността.
Може би идващият светъл… Бе, каквото там – комунизъм, капитализъм… Само да е с него начело…
хххх
Премиерът без маска, военният тулуп без маска, генерал-хирургът и компанията му – без маски, че и един до друг…
Тия да не знаят нещо, което е неизвестно нам?
Примерно – илюзията е налице, ама вирусът…
Питам само. За един приятел, щото се интересува…
хххх
Новобранци във Военното училище. Втора вечер. Пиян старшина ни вдига и строява навън. Не знаем кой е, ама… Новобранци! Всеки тук е началник…
Октомври. Вали лек дъждец. Маршируваме. Стигаме до купчина пясък, струпана за бъдещ ремонт.
Старшината ни спира и командва „Кръгом!“. Обръщаме се – все още неловко. Той нещо се пресеща. Отново „Кръгом!“.
Този път минаваме през пясъка. Катерим се под строй, измъкваме тежките чепици, бутаме се…
Появява се дежурният офицер. Нещо говори на старшината, оня тръгва нейде си, придружен от двама с автомати.
На другия ден ни информират – това било извънредно тактико-строево занятие за повишаване на дисциплината…
Що ли се сетих за онуй далечно време, когато хората – както ни информират още неродените тогава – сме били несвободни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
