Защо не беше установен контакт
В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– Кой си ти, бе? Изобщо не те познавам, значи не си участвал в
озеленяването на градинката. И значи нямаш право да почиваш в нея!
Извънземното почука своя джобен преводач, за да се увери, че няма повреда и каза:
– Аз съм извънземно същество! Кажете ми „Добре дошъл“ по вашите земни закони!
– Добре дошъл ли? Всички се писахте извънземни в неделя когато озеленявахме градинката. От 76 семейства, 35 пенсионера и трима студенти, ето кои дойдоха – баба Мара, детето на Йорданови, Пенчев от шестия…Всичко петима, като сметнем и госпожа Попденчева, която е…която беше въз-пре-пят-ствана! И освен това тя е много дейна в блока!
– Но аз съм извънземно същество и съм представител на извънземната цивилизация на планетата…
– Айде и тоя иде от „Планета“ – това у-па-дъч-но казино, дето го сложиха до нас! По цели дни и нощи крещят! А госпожа Попденчева не спечели от Бингото! Само лъжат!
Един развален домат се пръсна до тях. От първия етаж баба Мара се развика:
– Какво правите в градинката, бе! Я да се махате оттам! И да не сядате на пейката! Тя е само за нашия блок! Ей, лоши хора, бе! Не се научиха да си изстискват прането! На, пак капало на балкона! Що ли ги пускат тука такива? Прости са като фасул! Едно пране не могат да изстискат…
Извънземното и дядо Рашо бяха избягали. Вечерта, докато дядо Рашо развиваше темата „Какви хора са се навъдили“ на внучката си Рашелина, извънземното пишеше доклад „Защо не установих контакт“.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
