Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а не само любовта, която твърдиш, че имате? Къде е нотката между душата и сърцето ти или опрощението, даващ й всеки път щом си е тръгнала от теб? Няма ли да започнеш да се уважаваш и да я разлюбиш, защото съм сигурна, че много жени биха били щастливи да са до теб. Но не, ти продължаваш да си с тази жена, даже мислиш и да имаш деца от нея, от човека, с когото по всяко време сте си казвали сбогом и здравей. Или може би не си давам сметка какво всъщност имате, защото това, което ти преживяваш го обещаваше и на мен, а всъщност нищо от думите не е било отражение към чувствата ти към мен. Прощаваш на човека, който те наранява, а раняваш хора, които биха те обичали. Защо продължаваш да търсиш нещо, ко ...