Заслужава ли
Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а не само любовта, която твърдиш, че имате? Къде е нотката между душата и сърцето ти или опрощението, даващ й всеки път щом си е тръгнала от теб? Няма ли да започнеш да се уважаваш и да я разлюбиш, защото съм сигурна, че много жени биха били щастливи да са до теб. Но не, ти продължаваш да си с тази жена, даже мислиш и да имаш деца от нея, от човека, с когото по всяко време сте си казвали сбогом и здравей. Или може би не си давам сметка какво всъщност имате, защото това, което ти преживяваш го обещаваше и на мен, а всъщност нищо от думите не е било отражение към чувствата ти към мен. Прощаваш на човека, който те наранява, а раняваш хора, които биха те обичали. Защо продължаваш да търсиш нещо, когато си с нея и твърдиш, че си щастлив? Не мога да разбера кой си и какво искаш да направиш, знам само, че те сънувах с нея и заболя, много заболя...
Къде ми отведе душата, че не желае да се върне при мен, за да забравя, че съществуваш, кажи ми..
© Bebcheto bebe Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не е разказ горното, а размишления. Много постни и инфантилни всъщност. Нямаш напредък в писането, Буболинабе Бебчето бебе.
-
Просто трябва де се постави в раздел "Други". Не е разказ, не е есе. Мисли, оцветени с емоция или есеистични разсъждения? А може да се приеме и за двете. Идейно, след прочита, аз го виждам като щрихи на двама различни герои.
Ако се развие като идея , доизгради се случката, или се напише обемно в сюжет, може да се получи нещо добро. -
Не е разказ!
-
Интересни мисли. Добре поставени въпроси с цел описателност, но... Отговорите на всички са в самото им задаване. Ако човек започне да се замисля дали си струва животът и изборите на другите, то изпуска своя.
А повторение на този живот няма да има.
Човекът, който обича истински, нищо не обещава, той го дава без да е поискано, защото така любовта зове. Останалото, според мен са си лични виждания и желания, да не използвам повече метафори.
Прочетох с интерес. Поздрави! -
Добре, но това е всичко друго, а не и разказ. Може би есе, но и това не е сигурно... по-скоро някаква плачлива изповед, нямаща място сред разказите...
-
Бебчето, има една приказка на Вилхелм Хауф за душата на рибаря, ако искаш прочети я.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
