Беше около пет следобед. Християнският празник все още изсипваше тълпи от хора пред църквата, които влизаха и излизaха с цветя, пречистени от вярата в чудото на мига. Просяците пред храма цял ден изсипваха благословии и протягаха пластмасови чашки към богомолците. Към армията майки с бебета и възрастни жени в черно този път се бяха присъединили и две малки деца, момиченце и момченце на около 4 годинки. Те трябваше да събудят милосърдие у минувачите, но децата бяха палави, гонеха се на един крак по стълбите пред божията обител и предизвикваха повече недоволство. Няколко пъти ги гониха и накрая те седнаха умислени на парапета до спирката. Тълпата бе набъбнала до огромна. Автобусите 72 отново закъсняваха в двете посоки. Явно задръстването на Орлов мост бе започнало рано.
Стоях и хапех нервно устни. След половин час започваше представянето на моята книга. За мой ужас се бях покачила на токчета и нямах никакво желание да щурмувам баира надолу и после нагоре. Присвиваше ме под лъжичката, ког ...