15.05.2013 г., 20:19

Зимна носталгия

996 0 0
2 мин за четене

Зимна носталгия

 

 

   Студ и мраз. Стоя сама на ръба на бездната. Студена мъгла сковава тялото ми, лишено от емоции. Довяти от вятъра снежинки като кинжали пронизват кожата ми. Спомените изникват в съзнанието ми като снежни цветя върху леда. Носят тайнствена красота, изглеждат примамливо истински. За момент спирам да мисля, доверявам им се. Те ме поднасят на крилете си и ми разкриват по-красив свят, с познати лица, а аз съм усмихната. Ти си до мен. Жадно изпиваш устните ми. Ръцете ти обгръщат тялото ми. Шепнеш, че ме обичаш. Блажено се наслаждаваме на изгряващото слънце. Само ти и аз сякаш времето е спряло. Но сякаш изведнъж гласът ти заглъхва, става по-далечен, изкривен и смешен, а накрая изчезва. Осъзнавайки, че съм уловена във водовъртежа на носталгията, кара вялото ми съществуване да проклина. Всичко е мираж, плод на въображението ми. Споменът избледнява, цветята изсъхват и стават на пепел. 


   Питам се на глас защо отново се поддадох на изкушението. Защо позволих на спомена така сладко да ме опияни, а после хвърли в пропастта? Въпросите кънтят в съзнанието ми като глух камбанен звън. Редят се един след друг, но отговорите така и не последват.


    Две приведени от снега дървета се поклащат и издават глух тътен, последван от пърхащи криле. Взирам се в далечината, но ослепителната белота ме заслепява. В лекия вятър долавям гласа ти да ме вика. Притаявам дъх и извръщам плахо глава. Оглеждам наоколо и съзирам две, вперени в мен, очи. Две сини леденостудени очи, познати до болка. А под тях злокобна усмивка, която ме вика. Крещя  в тъмнината на образа, а той постепенно се замъглява и изчезва. 


 Мислите в главата ми се блъскат една в друга като вълни на разгневено море преди буря. Кръвта нахлува в главата ми. Свивам ръце в юмруци, стискам зъби, но една сълза се търкулва от крайчето на окото ми. Избърсвам я с ръкава на вълнения пуловер. Следват още няколко. Избърсвам и тях. Накрая просто се предавам и оставям парещите сълзи да се стичат по бузите ми. 


 

 

 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без име Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...