Златните ябълки на баба
ЗЛАТНИТЕ ЯБЪЛКИ НА БАБА
/ за внучетата ми Калия и Дилян, които стават на една година/
Ний сме сговорна дружина, весели сме и сме трима-
Роси, Кали и Дилян – две сестри и брат засмян!
Празник имаме голям днес на Кали и Дилян-
Стават на една година палавниците двамина!
...Някога моята баба ми разказа една притча за една улица, където имало две къщи една срещу друга. Едната била голяма, изградена от здрави камъни и тухли, с червен керемиден покрив, широка тераса с много цветя в сандъчета и саксии, големи прозорци и китна градина отпред. В нея живеели мъж и жена на средна възраст, които като че ли всичко си имали, но никой никога не бил ги видял да се засмеят.
А отсрещната къщичка била малка, имала само две стаички, била направена от кирпич, а покривът понякога протичал. Но от нея винаги се носела весела глъчка, песни и смях. Там живеело многолюдно семейство с няколко деца, което всеки ден се трудело много, но било бедно и сякаш изоставено от Бога.
Минал веднъж мъжът от голямата къща край дома на съседите си и ги попитал:
-Чудя се на какво толкова се смеете и защо постоянно пеете! Та вие често нямате какво да ядете, работите денонощно, а не можете покрива си дори да оправите, камо ли да си направите по- голяма къща ...
-Така е, казал стопанинът на малката къщичка, но като няма какво да ядем, си подхвърляме едни златни ябълки и това ни прави щастливи!
Зачудил се богаташът как така тия бедняци ще имат златни ябълки и решил да ги издебне и да разбере истина ли е това, което казва съседът му.
И ето, настъпила вечерта , той се скрил под малкото прозорче и полека надникнал вътре. И какво да види, три деца се гонели из стаята, а възрастните им подвиквали и се мъчели да ги уловят.
„Но къде са златните ябълки, казал си съседът . И изведнъж се досетил: Децата! Децата им са златните ябълки и на тях се радват толкова...“
Станало му много мъчно , че той и жена му нямали деца. За какво му било богатството, всичкото злато, което имал, когато не можел да се смее и да гони поне едно щастливо дете из къщи?
Де да беше жива баба ми да види, че нашето дръвче има вече четири златни ябълки! А едното клонче се е простряло много надалеч, чак в Америка и оттам се чува смеха на едната!
Все ми се иска да довърша приказката и накрая и в голямата къща да има деца, но баба не казваше какво се е случило след това. Все пак, аз си мисля, че децата са пораснали, родителите им, с помощта на съседа си, се позамогнали, а не след дълго и в голямата къща вързали люлка на тавана за близначета- момче и момиче... И оттам също се чувало постоянно смях и песни.
Нали така завършват хубавите приказки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Neli Kaneva Всички права запазени
