Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.

  Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука, че ние сме по-различни от вас, както физически, така и душевно. Сякаш не проумявате, че сме бродили по тези земи много преди вие да се появите. Като стар вид, заслужаваме повече уважение. Вашата фалшива загриженост не ни топли. Заради вас сме на изчезване, заради вас!

  Постоянно ни подлагате на тормоз. Бил съм замърсявал с фини прахови частици! Ами че аз съм огнедишащ, как да не хвърлям дим! Добре, че не използвам твърдо гориво, а сравнително екологични стомашни газове, иначе сигурно щяхте да ме убиете. Освен това едно време, когато бе разрешено да похапвам юнаци, горивната ми система се смазваше от телесните им мазнини и почти не цапах въздуха. Заради вас се обрекох на веганство. Но вие пак сте недоволни. Знаете ли, че от растителната храна се подувам и пада калоричността на газовете ми? Едва огнедишам бе, хора, разберете. А змеиците не обичат такива, на които огънчето им едва мъждука между зъбите. Заради вас ще си остана ерген! Накарате ли ме да се оборудвам с катализатори, мощността ми съвсем ще падне и надали ще мога да се издигам над облаците.

  Искате да плащам тройни данъци, защото имам три глави, но стомахът ми е един, това не го вземате предвид.

  Замърсявате въздушното пространство с дронове и съм принуден да криволича. А когато блъсна някоя от тези хвъркащи джаджи, си наранявам люспите. Преди седмица една перка ми влезе в носа, едва не си изкихах дробовете. Настоявате да не навлизам във въздушните коридори на самолетите. Няма вече свобода на полетите, няма. Трябва винаги да държа едната си глава нащрек, за да следи тъпите ви летящи машини.

  А иначе аз съм съвестен. Не летя ниско над замята, за да не късам жиците на електропроводите. Винаги внимавам да не падне искра върху нивите ви.

  Цапал съм бил! Не вие срам! От киселинния ви дъжд люспите ми загубиха блясъка си и вече приличам на старец на три хиляди години, а съм само на хиляда двеста трийсет и осем.

  Заради безбройните ограничения, които ни налагате, едната от главите ми разви тревожно разстройство. Гледа стреснато и в някои случаи бълва безразборно жупел. Понякога си наумява странни неща, като например, че летенето е безсмислено занимание. Заради нейните психически проблеми понякога губя координация по време на полет. За всичко това сте виновни вие, хората!

  Искате да осъществявам атракционни полети с пасажери на гърба ми. Че аз да не съм впрегатно животно! Съгласявам се от време на време, защото съм добър по душа, но заплащането е мизерно, не стига дори за няколко килограма хидратиращ крем за ципите на крилата. Вие ме експлоатирате по най-долен начин.

  Вече не съм в мир със себе си. Когато гласувам по някой важен въпрос, едната ми глава винаги е в опозиция. Няма го едновремешното единодушие, ех, ех.

  Виновни сте, много сте виновни! Навъдихте се като въшки. Вече няма девствени кътчета за кацане. Не ми давате да се плацикам в планинските езера, мръсен съм бил. Искате специални змейските тоалетни да ползвам. Ами монтирайте повече, не само покрай населените места.

  Когато се залюбя с някоя змеица и се разгорещим, се събирате на тумби да гледате сеир и снимате с камери, без да ни питате. Не ви е срам! Аз във вашите спални влизам ли, не влизам. От вашето воайорство ми пада ищаха за секс и… всичко.

  Винаги гледате да се възползвате от мен. Когато ви е горещо на плажа, ме молите да ви правя вятър с крилете си и се скъсвате да се хилите от кеф, ама аз като поискам да ми направите педикюр, все измисляте някакви оправдания да не свършите работата. Нямало толкова голяма пила, на флексовете им се чупели дисковете, много лак щяло да отиде за лакирането. Жалки същества сте вие, жалки.

  Понякога ми иде да избягам високо в планината, ама там няма какво да се яде. Веднъж опасох едни фиданки и наскачаха природозащитниците да ме бият, сякаш съм виновен, че съм гладен. За костенурките тунели строите, а за змейовете нови въздушни коридори не отваряте, може ли такова нещо! Някога ще се нагълтам с високооктаново гориво и ще ви опърля задниците, пък после ако щете в затвор ме тикнете! Ох, колко съм нещастен!

  Лошо ви се пише, ако още веднъж стреляте по мен, когато прелитам държавни граници. Нарушител съм бил. Аз съм змей, не съм длъжен да се съобразявам с вашето териториално разделение. Държа ли се кротко и благо, ми се качвате на главите. Писна ми от вас!

  Едно време си имахме хубава работа. Пазехме златни ябълки и разни други неща. А сега какво? Само почасова работа. Някога какви юнаци имаше, да ти е кеф да се сбориш с тях и дори да опиташ остриетата на мечовете им. Във вените ми бушуваха литри адреналин. Бил съм защитен от закона? Плюя аз с трите глави на тази ваша защита. Искам битки, искам да има тръпка. Ох, живот ли е това!

  Не мога да разчитам на адекватна медицинска помощ. Ето на, преди месец получих метеоризъм от некачествена храна и ми обгоря носната лигавица от криво насочен огън, но нямаше кой да се погрижи за мен. Човешките доктори казаха „ти не си човек“, ветеринарите казаха „ти не си животно“. Бабината ви трънкина, въведете специалност „змейска медицина“ тогава. Заради вас ще си умра млад и зелен, ненавършил две хиляди години. Майната ви!

  Този свят върви на зле. Никой не ни уважава, а сме едни от най-древните същества. Ровите като гламави в земята, търсейки вкаменелости от нашите братовчеди динозаврите, но не се грижите за живите змейове. Това си е чисто малоумие. А когато изчезнем, сигурно ще плачете. Всъщност колко разум може да има в същества, които имат само една глава? Тъпи сте бе, хора, тъпи сте. На мен едната ми глава е специализирана в битовите проблеми, в настоящето. Втората мисли за бъдещето и има развито въображение. Третата черпи мъдрост от миналото. А вие какво сте, три в едно. С една глава нищо умно не може да се измисли. Господствате над нас, само защото сте повече на брой. Но ще дойде време, когато ще измътим милиони яйца… Знам аз, вие крадете яйцата ни и правите омлети от тях, но да не навлизам в конспиративни теории… Какво пречи да живеем в съгласие? Защо непрекъснато се стремите да налагате волята си, а?

  Един ден ще избухне змейската революция и ще ви опърлим кратуните до кожа, да знаете! Ама ха!