2 829 резултата
ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...
797
1
1
Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...
1274
Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...
641
В едно далечно царство, през трийсет бостана в трийсет и първи, живеел триглав змей на име Станой. Той бил посветил живота си на опазването на една нива с тикви. Нищо не можело да го откъсне от работното му място, въпреки че не бил подписал договор за охрана и дори не знаел кой е собственикът на имо ...
2007
6
8
Опит за фантастичен разказ
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен б ...
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен б ...
1354
1
А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
747
В едно далечно царство, чиито земи били сгушени в полите на висока планина, живеела девойка на име Калия. Наглед тя била съвсем обикновена, нито много красива, нито много умна, нито много сръчна. Имало обаче нещо, с което тя се отличавала и с което станала известна отвъд пределите на родното си село ...
1003
– Казаха ми, че още съществуваш.
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
Никога нямаше да забрави този глас, така студен и делови, пълен с цялата важност, която златната верижка с тежката емблема на Кралския Съвет му даваше. Със същия глас я бе осъдил на посребряване. Ей така бе наредил да отнемат живота й, сякаш тя не беше нищо и не знач ...
1062
1
3
Събудих се някъде около четери, целият плувнал в пот. Ако някой ме видеше точно във този момент би си помислил, че съм сънувал кошмар или от сорта. Всъщност сънувах, и беше сега като се замисля нещо като кошмар.
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
Сънувах как гоня сенки, които доста оприличаваха чудовища. Те бягаха, а аз тичах като об ...
1492
Дидо влезе през все още отключената врата и подхвърли на намятащата якето си Деница:
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...
– Побързай, че Пешо си изчака чакалото. Седи в колата и вече заглежда чужди мацета…
Деница се подсмихна – знаеше, че нейният Пешо няма как да се измъкне изпод острото й токче, и в скороговорка занарежда:
– Всички ма ...
781
2
10
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
1109
Елизабет беше очаквала корабът на МакГилиан да е бригантина или най-малкото шхуна. Бяха бързи и маневрени, точно каквото бе необходимо на един пират. „Вечерницата“ обаче се оказа най-обикновен флейт. С тясната си палуба и тумбестия си, крушовиден корпус, пригоден за голям обем товар, това бяха едни ...
1235
1
2
Елизабет отново насочи ръждясалия прът към главата му и този път МакГилиан отскочи назад, като едва не се препъна в собствените си крака в желанието си да се отдръпне по-далеч от нея. Знаеше, че по-късно вероятно ще съжалява и ще се чувства гузна, че използва като броня смъртта на Анди и горките хор ...
1386
2
Сара размърда тялото си. С големи усилия отвори очи. Бяха се слепнали от гурели. Примигна няколко пъти. Ярка светлина озари очите й. Стана й още по-трудно да се фокусира. Беше легнала на една страна с ръце към гърба. „Странна поза”, помисли си тя. Сви крака към гърдите си и осъзна, че са вързани. Ра ...
860
1
1
Беше нощта срещу първи октомври и часът бе такъв, че добрите и почтени жители на Лудоград отдавна си бяха легнали, лошите се бяха впуснали да вършат злодеяния и престъпления, и само малцина бяха отправили поглед към небето, но бяха толкова заети да съзерцават необичайните зеленикави оттенъци на обла ...
1369
1
Това беше един изключителен ден в живота на Джейн.
Слънчевият лъч, който огря лицето й я накара да скочи бързо от леглото си. Погледна часовника. Беше се успала и може би ще изпусне автобуса. Започна да се приготвя бързо. Снощи действително си легна късно. В ресторанта на хотела се запозна с един ми ...
Слънчевият лъч, който огря лицето й я накара да скочи бързо от леглото си. Погледна часовника. Беше се успала и може би ще изпусне автобуса. Започна да се приготвя бързо. Снощи действително си легна късно. В ресторанта на хотела се запозна с един ми ...
904
1
– Какво?!
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...
Възмущението и на двете го блъсна като физическа сила и той отстъпи назад, пламвайки като домат и вдигайки помирително ръце във въздуха.
– Не Вие, милейди! – побърза да каже и посочи към Елизабет. – Имах предвид нея.
– И как това е по-добре?! – викна Лизи и бутна Меридит. – Боговете са ми ...
1559
2
2
Сина бе поставила ножа пред себе си. Гледаше да бъде до него, за да може да го наблюдава. Ако той наистина беше жив, нещата можеха да загрубеят. Можеше още някой невинен да пострада. А как мразеше да копае гробове...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не тряб ...
Нати влезе в Чар и поздрави приятелката си. Познаваха се от цяла вечност.
- Не тряб ...
958
3
1
Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли. Комбинацията не беше никак приятна, но след като беше живяла в килия, пълна с боклук и всякакви други неща, Елизабет не я преживяваше толкова тежко, колко ...
1272
1
Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво непр ...
1545
3
1
– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...
1177
1
Зи беше гневен и изплашен. Дали Аная беше отвлечена? Или просто му бе била шута? Толкова я желаеше... Беше видял в очите ѝ същото желание, което той изпитваше към нея. Но къде изчезна така ненадейно тогава? Ако не беше тъпият му шеф, тя нямаше да се измъкне.
Спря пред къщата и слезе от колата. Оглед ...
Спря пред къщата и слезе от колата. Оглед ...
823
4
3
Имало едно време един цар.Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се ра ...
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчета му се ра ...
825
7
13
Мадам Стефка гледаше изумена и не можеше да мръдне от мястото си – така беше поразена от видяното. Мъжът й целуваше някаква жена – странно позната, но в същото време с нищо не подсказваща да е била някога близка, съседка, приятелка, съученичка, колежка…
Важното беше, че Косьо изневерява!!! Толкова г ...
Важното беше, че Косьо изневерява!!! Толкова г ...
690
5
16
Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...
1181
1
2
6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...
1491
3
11
Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...
929
Глава 8
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...
-Не съм ти представила останалите двама членове на Червената змия – каза Виктория, след като се върнахме в бараката – това е Стефани, тя е военен лекар и е работила в Ирак с българските войници, които бяха изпратени там преди няколко години.
Стефани ми се усмихна мило.
-Приятно ми е да се за ...
858
***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...
1422
3
4
Не успяха да изгонят гарвана. Опитаха да размахват една нощница на Меридит, за да го накарат да изхвърчи навън, Елизабет му се караше, а после дори му се помоли, но досадната птица невъзмутимо се местеше от единия край на стаята до другия, кацайки или на гардероба, или на огледалото, откъде грачеше ...
1155
1
Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...
852
3
3
Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...
877
4
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...
Когато телефонът му звънна, той извика стреснато. Търсеше го Карла:
- Здравей Хари. Искаш ли днес да те водя на езерото? Бях планирала да съм с една приятелка, но тя се отказа.
- О, да. Да, разбира се… - объркано изрече той.
- Тогава след половин час ще те чакам пред къщата. Вземи си шорти. ...
1422
4
4
- Лазаре, Лазаре... имам кръв по ръцете си! - весело си припяваше Явина. Харесваше й да бъде муза. Бе населявала много кошмари и бе прибирала не една-две души. Но да бъдеш муза! Бе почти като да си влюбен - вълнуващо, настървено и ненаситно. Толкова болезнено непреодолимо.
Явина бе призована. В моме ...
Явина бе призована. В моме ...
1496
1
4
Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...
633
1
7
Уили преплиташе крака. Отключи апартамента след няколко неуспешни опита. Най-накрая се озова вътре. Метна ключовете на масичката и се наведе да събуе обувките си. Прекатури се и падна на колене. Отчаян стон излезе от устните му. Имаше нужда от помощ. Не трябваше да се одрънква чак толкова. Завъртя с ...
836
1
1
Глава 6
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...
Теодор рязко обърна джипа и натисна газта, обратно към София, докато сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Халюцинацията беше предварителна, знаех го, защото също като първата ми халюцинация нещата все още не се бяха случили. Не знаех с колко време разполагахме, но се надявах поне на няколк ...
1044
Глава 5
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...
Събудих се, когато нежни сутрешни лъчи погалиха кожата на лицето ми. Бях в леглото си, преоблечен с копринената ми пижама. Ръцете ми бяха чисти, както и цялото ми тяло и имах страшно главоболие.
Събитията от вчера ме удариха с пълната си сила и мислите ми нахлуха като пороен дъжд. Главата ми ...
1043
1
Когато напусна Чикаго, настроението му се повдигна, а след като старият „Форд” се сля с необятния рай на Апълачите, озарен от сутрешното слънце, в съзнанието му изплува чувството, че се е върнал в детството си или внезапно се е озовал в сюжета на мистична приказка. Насрещните автомобили ставаха вс ...
Когато напусна Чикаго, настроението му се повдигна, а след като старият „Форд” се сля с необятния рай на Апълачите, озарен от сутрешното слънце, в съзнанието му изплува чувството, че се е върнал в детството си или внезапно се е озовал в сюжета на мистична приказка. Насрещните автомобили ставаха вс ...
2260
5
5
Глава 4
Дарина. Нейните прекрасни сини очи не можеха да напуснат спомените ми, докато за трети път днес се намирах на крачка от смъртта. Виктория изглеждаше безмилостна, готова да натисне спусъка, без частица от нея да трепне. Наведох очи, отказвайки се от битката с погледа ѝ този път.
Тя свали оръж ...
Дарина. Нейните прекрасни сини очи не можеха да напуснат спомените ми, докато за трети път днес се намирах на крачка от смъртта. Виктория изглеждаше безмилостна, готова да натисне спусъка, без частица от нея да трепне. Наведох очи, отказвайки се от битката с погледа ѝ този път.
Тя свали оръж ...
935
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
