2 740 резултата
Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...
923
1
3
"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...
1155
3
1
Джими се прибра късно вечерта. Озърна се – никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…
Жена му също се беше загледала в сериа ...
Жена му също се беше загледала в сериа ...
591
1
4
От време на време – така, през десетина години, боговете се скарват и започват война помежду си. За нещо си. В божествения свят винаги има причина за конфликт. Например, Голямото макаронено чудовище пак е яхнало в любовен екстаз Зелената нежна сепия. Или Крокоаладавъл от Розовите планини отново е от ...
471
1
2
Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...
536
4
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...
1111
2
По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...
525
2
12
Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...
1046
3
Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...
506
2
9
Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
1126
2
1
Утрото настъпи мрачно и хладно. Бурята беше изгубила снощната си сила, но все още валеше из ведро, а от време на време далечни тътени разтърсваха простора. Хаймли бавно започна да се изтръгва от дълбокия сън и между морните си сънени клепки различи неясен силует. Някой стоеше насреща, на не повече о ...
864
Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...
949
2
1
Когато луната изчезна, сякаш никой не забеляза. Тя просто не беше вече там. Хората отдавна не обръщаха внимание на света около себе си, светлината на града ги осветяваше достатъчно, а вкъщи си имаха лампи. Оказа се, че луната не беше нужна на никого и не липсваше на никого. Природните катаклизми бях ...
896
2
3
Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
997
1
Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
1016
2
Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
1014
1
2
Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
920
2
3
Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...
605
2
9.
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...
Грееше слънце и не беше горещо. Просто приятно топло време – време за отдих или труд. Каквото избереш, каквото предпочиташ, каквото ти дава възможност да прекараш според разбиранията си безбрежните дни в Рая…
Защото бяхме пред него…
Огромна зелена равнина, през която течаха и се пресичаха потоци ...
658
2
7
7.
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...
Защо… Но исках да науча още много неща, исках да разбера какъв е светът след смъртта, исках да видя кои са хората наоколо ми…
Поради което замълчах и тръгнах с Господ. Излязохме от гостилничката, спряхме, погледахме след отдалечаващата се групичка. Ето – Големият Иван се откъсна от нея и сви по е ...
671
1
3
Елизабет седеше на пода на килията си, прегърнала коленете си и скрила лице в тях, опитвайки се да запази поне мъничко топлина в тялото си. В ръцете си стискаше колието от майка си.
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
Даваше си сметка, че е напълно излишно, когато след броени часове вече нямаше да чувства нищо. Изведнъж я напуши смях, ...
1152
1
5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...
558
1
4
Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...
1056
1
3
3.
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...
573
1
Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабе ...
Елизабе ...
1025
1
ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към ...
556
1
3
Видя я. Видя я! Лежеше свита на една страна, малко по-встрани от основната група, която бе затрупана от разбитата врата. Хлъзна се по пода и падна на колене пред нея. Роклята на майка ѝ беше изцапана с кръв, по тялото ѝ имаше следи от подметки. Косата ѝ падаше пред лицето ѝ и Елизабет много внимател ...
911
1
2
11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...
532
1
1
– Богове. – прошепна и се покатери на стола си.
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
– Какво? Какво има там?! – изхлипа Франсис и също се покатери. Въпросът й проехтя по протежението на цялата маса, повтарян от всички гости, които също се закатериха по масата и столовете, разбутвайки храната, пръскайки кристалните чаши под обувките си. ...
1067
1
9.
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
- Не ме пита изобщо какво е Ад…
Това Пламен каза на другата сутрин. Бяхме в павилиончето за вестници. Помогнал ми беше да занеса там и „моите“ издания и се канеше да прекара деня с мен. И без това нямаше къде да отиде. Не му се стоеше сам у дома, а в мегаполиса нямаше нищо за разглеждане. Или пон ...
523
2
5
Акт 4 : Превръщането на човек в бог.
Два дена след случилото се, в замъка на Илаан:
Един от прислугите му тича из замъка, бърза да даде новината на Илаан. След като изкатери няколко етажа от стълби най-накрая стигна до дестинацията си. Застана пред царят си, които седи на стола си от злато и различн ...
Два дена след случилото се, в замъка на Илаан:
Един от прислугите му тича из замъка, бърза да даде новината на Илаан. След като изкатери няколко етажа от стълби най-накрая стигна до дестинацията си. Застана пред царят си, които седи на стола си от злато и различн ...
465
7.
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и ост ...
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и ост ...
502
1
3
– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит ...
949
1
2
ПАЗИТЕЛИ
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...
Децата на бъдещето
“Копай навътре!
Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече,
стига само винаги да копаеш!” ...
4523
1
4
5.
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
Юлина ме завари спящ върху малкото легло. Само ме избута, легна до мен и заспа. Аз усетих анексията на мястото, но опитът ми подсказа да не протестирам – изгубеното за това време можеше да използвам за отдих.
Тая вечер минахме без храна. Но пък се наспахме. Затова, когато на сутринта тя отиде пак ...
565
2
3
3.
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...
А аз трудно свиквам. Нрав… Колко проблеми имах заради него по онова време… На Земята…
Някак си не мога да схвана основното правило на щастливите хора – оцелявай! Не живей, оцелявай…
Защото животът е разнообразен, изисква интелигентност, дава възможност сам да си го строиш. А оцеляването е еднотип ...
654
6
Бяла като мляко кожа, красива руменина, лазурно сини очи, плътни устни, дълги мигли, красива руса коса, вдигната в изящна прическа. Елизабет би изглеждала перфектно, ако не бе досадното детинско излъчване, което все още притежаваше. На шестнадесет, женствеността ѝ все още бе като напъпила, но неразц ...
2403
4
3
ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...
767
2
6
Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...
543
Продължиха към една голяма зала, а в центъра й станции за екипиране на брони. Те стъпиха на обозначените места и разпериха ръце. Бен усещаше тежестта на ръцете си, Келли как "Спасителя" удобно се намества на гърба й, Кортана как е лека като перце, Акира как шлема му се обляга на главата,а Харуко как ...
782
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
