Руса, гола и беззащитна 3
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Произведение от няколко части към първа част
4. Игра на змия и мишка с един (все още) жив труп
Лудост бе, но детектив Шелдън не обичаше отъпканите пътеки. Връзката между колеги отдавна не се толерираше нито тук, нито където и да е из обширната му родина, но в момента правилата бяха на светлинни години от ставащото в спалнята на закътания мотел...
Голото, блестящо тяло, на Сюзън, още повече засили ритъма си, върху мъжкото му тяло. Осморките на прекрасното й дупе го докарваха почти до ръба, но по някакъв начин засега успяваше да предотврати неизбежния си скок в бездните на удоволствието...
Знаеше, че само след секунди, тя вече щеше да е там, и чак тогава... щеше да се присъедини, към нея...
***
Сюзън прокара нежно дългите си пръсти по мощния торс на Шелдън, представяйки си на тяхно място острието на ножа. За пореден път затвърди мнението си, че този екземпляр щеше да е първата й стъпка, към истинското съвършенство...
Проблемът единствено бе, как връзката им да остане в тайна, сред една работна среда, специализирала се точно в разкриването на такива...
Никога не подценяваше противника! Отлично осъзнаваше, че ако прикритието се издънеше, детективът щеше да живее - не можеше да си позволи този риск в такъв случай!
А това скъсяваше сроковете... може би най-много още един и щеше да му дойде редът...
От закачките й, нямащи нищо обаче общо с любовните такива, почувства че една част от мъжкото тяло се пробужда, а това й напомни за кой ли път, че трябваше и тук да внимава за пукнатини в образа й на влюбена жена. Притисна красивите си гърди към него и започна бавно, като змия, да се спуска надолу...
Събуждането на детектив Шелдън бе точно такова, за което мнозина мъже мечтаят, но, уви, рядко изпитват, а понякога, и никога.
***
Този път горещата вода отмиваше от нея не миризмата на смърт, а тази на секс. Не беше същото, но тя отлично знаеше, че Смъртта винаги живееше в тялото й, а това водата нямаше как да промени!...
След малко Сюзан с удоволствие оглеждаше голото си тяло пред запотеното огледало - заниманията с йога и източни бойни изкуства освен в грацията на движенията й, се бяха отразили и на физическата сила. От години следеше мускулната си маса - не й трябваха мускулите на мъжете, желаеше само силата им.
В нежните й ръце тялото на 80 килограмов мъж бе просто, като по-голяма торба, пълна обаче не с маркови глупости, а с лайна предимно.
Погледът й се спря на пълните и твърди гърди. Тук генът бе решаващ - не бяха прекалено големи, но достатъчно, за да изпълват и излизат даже и извън голямата шепа на детектива...
Кръсчето бе тънко и гъвкаво, дупето - повече от перверзно, а краката - подходящ пиедестал на цялото й женско съвършенство.
Гордееше се с вида си, помогнал и неведнъж в мисията на живота й.
В този миг от съзерцанието й я извади шумът от шляпането на босите крака в стаята. Бъдещата нейна творба, началото на новия етап в творчеството й, спокойно раздвижваше все още течната си кръв в тялото си.
Какво ли щеше да каже детективът - помисли си с палава усмивка тя - ако в този момент прочетеше мислите й, в които тя за пореден път се убеждаваше, че избраното място за лицето, е перфектно... Знаеше, че темата за лицата го бе обсебила, значи, в черепа му нямаше място повече за излишния мозък.
Досега не бе отваряла череп в полеви условия - а познатата твърдост на тази кост си искаше своето. И щеше да го получи...
Езикът й облиза похотливо долната устна - досега никога не се беше старала толкова за някоя от статуите си, но сега щеше да се раздаде напълно...
***
Само секунди по-късно детектив Шелдън простена от удоволствие...
07.04.2025.
5. Труп на хоризонта
"Гола, руса и толкова беззащитна - мислеше си детектив Шелдън гледайки тялото до себе си - иска ми се винаги да съм до нея, да я защитавам..."
При появата на тази мисъл той неволно тръсна глава. Всъщност Сюзан бе удивително силна жена и като дух, и чисто физически, това не можеше да се отрече. А като се има предвид и свободолюбивият й нрав, едва ли щеше да бъде възхитена от тези му фантазии...
И все пак старият романтик, който отлично скриваше в себе си, имаше правото и да помечтае понякога...
***
Двата почивни дни се изнизаха, като пролетен миг и животът продължи нормалния си ритъм.
Той отново бе буден в поредната си безсънна нощ, наведен над тефтера си и търсещ нова гледна точка, която да го приближи поне с една крачка към целта...
А тя... бе тръгнала отново да ловува и да твори...
***
Откакто преди 7 години се засели в този град, буквално стотици пъти бе обикаляла нощем него, покрайнините му и покритите с диви и необуздани гори планини, които го заобикаляха. Противно на това, което може би мнозинството хора си мислят, особено в самото начало на вековните гори през нощта често се срещаха самотно бродещи хора. Както подозираше, повечето бяха меланхолични души, такива, страдащи от безсъние, но с приключенски дух, или просто търсещи разнообразие и изобщо, хаотичен сбор от чудаци.
Всъщност над половината от жертвите й бяха точно такива личности...
Но веднъж, тъкмо бе започнала, бе съгледала с периферията си една фигура, в която разпозна хищника. Този човек определено не бе, като другите!
Не ходеше, а се плъзгаше по повърхността на земята...
Сърцето и тогава се разтуптя и избяга, за неин срам, от мястото... което я ядоса и оттогава няколко десетки пъти се завръща специално заради него на терена.
Видя го още 2 пъти - първият път, още докато се чудеше дали да го последва, той се стопи сред силуетите на горските титани, а заради вторият... почти година после не стъпи в покоите на Мъгливия лес, огромната гора, заемаща десетки квадратни километри площ, северно от града...
Вече се отказваше, когато съгледа сивия му силует, крачещ с походката на уморен лъв между огромните борове.
Преследва го подобно на пума над половин час и изведнъж силуетът му просто изчезна. Около 20 такива по-късно вече отказала се да дебне, изведнъж усети бодването на нещо твърдо, хищно и смъртоносно в областта на бъбреците. Веднага си представи и пътя на проникването му... нямаше да е красива смърт...
- Зная коя си, но по-важното е, че знам какво си - прозвуча хриптящ глас зад гърба й - затова, живей... но втори шанс няма да получиш!...
Този път чу отлично оттеглянето му. Знаеше, че е нарочно толкова шумно, за да демонстрира неговата увереност.
Не посмя да мръдне почти час после...
Имаше си някои съмнения преди това още, но чак след случилото се, започна да рови в Общинската библиотека. Откакто бе в града, всяка година поне по веднъж търсеха някого в Мъгливия лес - обикновено, без резултат.
Прекалено огромна площ, с безброй блата и мочурища, всички го знаеха...
Но май само тя знаеше, че допреди 46 години в гората изчезваха средно по 0,76 човека, и изведнъж, цифрата скачаше на 2,3 годишно - сухата статистика й подсказваше ясно, че не само от блатата там се носеше прогнил дъх...
Но още по-интересното бе, че в последните години статистиката почти бе паднала на старото ниво, около човек на година, което бе логично.
Все пак някои неща стават почти невъзможни, мине ли човек 70 лета, а тя подозираше, че нейният призрак бе минимум на 80 такива...
До този извод бе стигнала съвсем наскоро и вече бе почнала да изпитва нещо, подобно на презрение, към себе си. Да, старчето бе смъртно опасно, но тя бе новата генерация!
Щеше да го открие и убие, но преди това искаше да знае всичко! И да покажи на всички (най-вече на детектива) що за нещастници са - защото в стадото им бродеше звяр, беше част от него десетки години, а те... не подозираха и, че го има...
Времето на заблудите им скоро щеше да свърши!...
07.04.2025.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени