17.11.2006 г., 12:13

* * *

772 0 2
Положи глава на тялото ми отмаляло,
чуй за последен път как сърцето ми тупти.
Положи глава на челото студено
и косите ми оттам махни.
Положи устни върху устните ми посинели
и за хубавите времена си спомни.
Нищо, че челото бледо е смразено,
аз, знай, че чувам и усещам всяка твоя сълза.
За последен път погледни ме
и върви при другата жена.
Дано щастлив си, че обичаш,
че може да прегръщаш друга с моята коса;
че други устни ще целуваш
и друга ще погубиш,
както мен погуби
и загуби ти в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...