23.10.2008 г., 11:58

* * *

966 0 0

 

 

На дългочаканото лято,

натрошено от нечакан камък,

опитах се да събера парчетата

и като пъзел пъстър

да го подредя отново.

В люлката му да се залюлея

и унесена във топлия му скут

болката от удара да преболея.

Опитах... много исках...

Намерих онова парче, в което

слънцето раздаваше усмивки.

Намерих и парченце с пясък и море,

рапанчета бодливи.

От мидички  седефени

герданчета нанизах.

Открих красивата Егея,

обливаща със влажна пяна

божествения момък Лесбос,

дълбоко във недрата й проникнал.

Целуна кожата ми нежен бриз.

Под лаврово дърво дочух Сафо,

в нощта шептяща нежни строфи.

Намерих стъпките в гората

на Парис и Елена сред тревата.

И парчето със данайците открих,

натъпкани във конския търбух,

коварно стиснали колчани в мрака.

Нажилиха ме зли оси,

наточили жилата си с омраза,

след мене съскаха змии.

Напразно търсих.

Изплъзна ми се онова парче,

в което се усмихва нечий лик.

На оня, който търси мен

от цяла вечност.

Без него пак остана половина лятото,

сърдито си отиде недовършено.

Порязана от липсата,

раната кърви в петата ми.

Камъкът е тежък от сълзи,

но не бих го хвърлила обратно.

Ще го нося като жребий.

Може би ще се стопи,

когато го изплача някога.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...